4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 113
София, 25.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 389/2011 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 18 от 15.03.2011 г. по т.д.№ 21/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба вх.№ 19517/13.12.2010 г., предявена от [фирма] срещу [фирма] за отмяна по реда на чл.47, т.3 ЗМТА на арбитражно решение от 09.07.2010 г. по в.а.д.№ 514/2009 г. на АС при Б. като процесуално недопустимо. В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е прието, че искът е предявен след изтичане на тримесечния преклузивен срок, предвиден в чл.48, ал.1 ЗМТА.
В частната жалба се поддържа, че исковата молба е била изпратена като пощенска пратка на 12.10.2010 г. и е получена в деловодството на ВКС в плик, който съдържа клеймо, отразяващо датата на подаването й в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, изтекъл на 16.10.2010 г. С оглед на това се прави искане за прилагането му по делото или ако се установи, че същият е изгубен, да се открие производство за възстановяването му.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С нея не се оспорват изводите в обжалваното определение, че искът на Н. И.” АД по чл.47 ЗМТА срещу [фирма] за отмяна по реда на чл.47, т.3 ЗМТА на арбитражно решение от 09.07.2010 г. по в.а.д.№ 514/2009 г. на АС при Б. е предявен след изтичане на срока по чл.48 ЗМТА, изградени въз основа на отбелязването на деловодството на ВКС, ТК, че исковата му молба е входирана на 13.12.2010 г. под № вх.№ 19517. Жалбоподателят поддържа, че същата е била изпратена като пощенска пратка на 12.10.2010 г. и е получена в деловодството на ВКС в плик, който съдържа клеймо, отразяващо датата на подаването й в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, като за установяване на твърдението си е направил искане за прилагането му по делото.
За събиране на посоченото доказателство делото е разгледано в открито съдебно заседание, като за установяване на горното твърдение е разпоредено да се изиска от деловодството на ВКС, ТК справка относно начина на подаване на исковата молба, както и да се издаде на жалбоподателя съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с документ от пощите за удостоверяване на датата на изпращането й като пощенска пратка.
От постъпилото по делото обяснение на деловодителя Татяна Б. се установява, че искова молба с вх.№ 19517/13.12.2010 г. е постъпила в регистратурата на ВКС на 13.12.2010 г. и е получена в деловодството на ТК на ВКС без пощенски плик.
Частният жалбоподател не е представил документ, че е подал исковата молба по пощата, за снабдяването с който е издадено съдебно удостоверение.
С оглед гореизложеното и безспорно установения при така събраните доказателства факт, че исковата молба не е подадена по пощата в законоустановения в чл.48 ЗМТА срок, законосъобразно с обжалваното определение тричленният състав на ВКС е прекратил като недопустимо производството по делото, образувано по предявения с правно основание чл.47 ЗМТА иск на настоящия жалбоподател.,
ІІ. По направеното искане за възстановяване на пощенския плик:
Съгласно чл.108, ал.5 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища / ПАРОАВАС/, на възстановяване по реда на чл.108, ал.4 от него подлежат изгубени или унищожени съдебни актове или съдебни книжа.
В искането не се твърди, че е унищожен или загубен съдебен акт или други съдебни книжа (призовки, протоколи или доказателствени средства, представени и приети по ГПК в рамките на съдебното дирене и до приключване на устните състезания). Иска се да се възстанови пощенския плик, с който исковата му молба е подадена до Върховния касационен съд. Възстановяването му обаче не е предвидено в Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, тъй като същият няма качеството на „съдебни книжа” по смисъла на чл.108 от Правилника.
Всичко посочено налага извода, че молбата за възстановяване е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от Горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 18 от 15.03.2011 г. по т.д.№ 21/2011 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] по чл.108 от ПАРОАВАС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: