3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№874
София, 11.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 174 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Агенция по З., гр.С. против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 325 от 28.01.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 97/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу разпореждане на Варненския районен съд № 36228 от 16.12.2009 год., по гр.д.№ 1369 / 2009 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, като по изложените от частния жалбоподател съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон-чл.422 ГПК се иска и отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимост на исканото обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно процесуалното правило на чл.274, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, възпроизвеждащо нормата на чл.213 ГПК/ отм./ на самостоятелно обжалване подлежат определенията, които имат преграждащ за развитие на производството по делото ефект и тези, за които това изрично е предвидено от законодателя.
В случая, както правилно е счел Варненският окръжен съд, постановеното от В. разпореждане от 16.12..2009 год., с което образуваното по предявения от АГЕНЦИЯ ПО З. , гр.София срещу „А.”ЕООД иск с правно основание чл.422 ГПК производство по гр.д.№ 13697/2009 год. е оставено без движение, няма преграждащ ефект по см. на чл.274, ал.1,т.1 ГПК.
Същевременно, доколкото по изрично разпореждане на закона- чл. 129, ал.3 ГПК, на двуинстанционно разглеждане подлежи само определението на съда, с което исковата молбата, чиято нередовност, констатирана по реда на чл.129, ал.1 ГПК не е отстранена в определения от съда законов срок, се връща заедно с приложенията на ищеца, какъвто не е разгледаният случай, но не и разпореждането за оставянето и без движение, то не е налице хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу съдебния акт на Варненския районен съд се явява процесуално недопустима.
Отсъствието на право на обжалване – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно и което задължително предпоставя интерес от обжалваното, който в разглежданата хипотеза е отречен от законодателя, изключва процесуална възможност въззивната инстанция да се произнесе по основателността на подадената от страната частна жалба.
Що се касае до правилността на постановеното от решаващия съд разпореждане, основано на чл.129, ал.2 ГПК, във вр. с чл.127 ГПК и чл. 128, т.2 ГПК, вкл. относно констатираните недостатъци на исковата молба и дадените на ищеца в тази вр. указания, то законосъобразността на същото задължително се преценява при упражняване на инстанционен контрол над съдебния акт за евентуално връщане исковата молба, като нередовна – чл.129, ал.3 ГПК, респ. при проверка правилността на самото първоинстанционно съдебно решение.
В този смисъл и в разгледаната хипотеза страната не е лишена от защита и като съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон, в каквато насока е и трайната практика на ВКС.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненския окръжен съд № 325 от 28.01.2010 год., по ч.гр.д.№ 97/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: