3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 145
София, 07.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 133/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните срещу въззивно решение от 20.10.2009 г. по гр.д.№ 3133/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 21.07.2008 г. по гр.д.№ 8713/2006 г. на Софийски районен съд, 69 състав. С последното е уважен предявения от [фирма] иск срещу касатора с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата 8 348.95 лв., представляваща възнаграждение по договор П – 28.3/15.07.1997 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.2006 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа доводи за необоснованост на въззивното решение и за допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В депозираното по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът аргументира с влезли в сила решения на съдилищата, с които възникналите с ответника спорове, произтичащи от същия договор, при представяне в производствата на аналогични доказателства са разрешени в противоположен на обжалваното решение смисъл. Противоречието в крайния резултат според касатора произтичало от различното тълкуване на чл.26 от ППЗПСЗЗ, според който влезлият в сила план за земеразделяне, какъвто бил налице и в разглеждания случай, може да бъде преработен само при явна фактическа грешка, и то със заповед на министъра или упълномощено от него лице, каквато в случая липсвала. В разрез с цитираната разпоредба съдът приел, че извършените от ответника дейности следва да се оценяват по раздел ІІ от одобрената от министъра Методика, относим в хипотезата на чл.26 от ППЗСПЗЗ, докато изпълнителят по договора работил по точка 9 от техническото задание „Въвеждане промени в собствеността”, по отношение на която приложим бил раздел І от Методиката за определяне на цените на техническите дейности при поддържане на плановете за земеразделяне. Поддържа се, че в нарушение на закона въззивният съд приел за доказано извършването на посочените в приемателно-предавателните протоколи дейности поради липсата на възражение за неправилното им в количествено и качествено отношение изпълнение.
Ответникът по касация [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, в който се съдържа и искане за присъждане на разноски по делото. Излагат се и доводи за неоснователност на наведените от касатора отменителни основания.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196, ал.1 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ПЗР ГПК.
Върховният касационен съд, след аналаз на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК, приема следното:
Спорът по делото се е концентрирал върху въпроса извършени ли са от ищеца дейностите, описани в двустранно подписаните между него и ПК-Б. протоколи във връзка с изпълнението на възложеното му от Комисията въвеждане в земеразделителните планове на имотите по две съдебни решения, с които на [община] са възстановени земеделски земи в землищата на[населено място] и[населено място] от същата община.
На този въпрос въззивният съд отговорил положително по съображения, че извършената от ищеца работа била приета от ПК-Б. с протокол, който се одобрява от началника на Г. управление „П. собственост” и в който са посочени извършените и приети дейности, включително и трасиране на имотите, поради което уважил предявения срещу касатора иск за сумата 8 348.95 лв.
Процесуалноправният въпрос от значение за правилността на решението е този за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ, каквато е правната характеристика на процесните двустранно подписани протоколи. По правило данните, за които частният удостоверителен документ свидетелства, не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Оспорването им е допустимо и без проверка на истинността на документа по реда на чл.154 ГПК (отм.), като достоверността му се преценява от съда във връзка с всички останали доказателства по делото. В нарушение на трайната и последователна в това си становище съдебна практика въззивният съд е приел, че след като процесните протоколи удостоверяват надлежното приемане от възложителя на работата по смисъла на чл.264 ЗЗД, то той не може да се позовава на частичното им неизпълнение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.10.2009 г. по гр.д.№ 3133/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 21.07.2008 г. по гр.д.№ 8713/2006 г. на Софийски районен съд, 69 състав в частта му, с която е уважен предявения от [фирма] иск срещу Министерство на земеделието и храните с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата 8 348.95 лв.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва на Председателя на ВКС, ТК, ІІ- ро отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: