3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 798
София, 19.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 367/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Й. и Й. И. Й. против решение № 7 от 11.01.2010 г. по гр.д.№ 516/2009 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 597 от 08.05.2009 г. по гр.д.№ 1470/2008 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от [фирма] срещу настоящите касатори- съпрузи обективно съединени искове по чл.55, ал.1, чл.93 и чл.86 ЗЗД поради разваляне на сключен между тях предварителен договор.
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп на въззивното решение до касация по въпроси, които са обусловили решаващите му изводи. Като такива се сочат – 1./ какво е правното значение на провеждани между страните срещи, включително протоколирани от нотариус, в хипотеза, в която срокът на действие на договора е изтекъл и могат ли да се възприемат като действия по уточняване на позициите си по неговото изпълнение, като по този начин манифестират все още обвързаността си към договора. 2./ фатално ли е закъснение с един ден, като това закъснение се дължи на необходимостта от издаване на официален документ.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване и оспорва основателността на сочените в нея отменителни основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено, че между страните по спора е сключен предварителен договор от 05.10.2007 г. с елементи на договор за строителство, по силата на който ответниците, настоящия касатори се задължили да прехвърлят на ищеца собствеността върху недвижим имот, находящ се в [населено място], като с анекс от 09.01.2008 г. било договорено окончателният договор да се сключи в последния ден на м.март 2008 г. До тази дата такъв не е бил сключен поради неизпълненото от ответниците задължение да представят удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация и тълкувайки клаузата на т.7, ал.2 от раздел V на предварителния договор, според който с изтичането на срока му, същият се счита за развален по право, въззивният съд направил извод, че освен връщане на платеното по договора на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, ответниците дължат и заплащане на договорения задатък.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният от касаторите материалноправен въпрос, свързан с възможността срокът на предварителния договор да бъде продължен с конклудентни действия не може да се счете за обуславящ изхода на делото. Прилагайки последиците на прекратителната клауза на т.7, ал.2 от предварителния договор, според която с изтичането на срока развалянето е настъпва по право, без да е необходимо уведомление за това, въззивният съд е отказал да придаде правно значение на проведените между страните последващи срещи, целещи според него уреждане на отношенията по повод на вече разваления договор и евентуално продажбата на имота, но на ново основание. След като поставеният въпрос не е обуславящ крайния изход на делото, то следва да се приеме за недоказана основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправният въпрос за значението на закъснението на касаторите с един ден, което се дължи на необходимостта да им бъде издаден официален документ, всъщност касае пряката правораздавателна дейност на въззивната инстанция и правилността на преценката за неоснователност на възражението за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на тяхно договорно задължение. Предвид липсата на идентичност между основанията, обуславящи приложното поле на касационното обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК да се преценяват тези доводи на касаторите, в който смисъл е и цитираното по-горе Тълкувателно решение, даващо задължително за съдилищата тълкуване на процесуалния закон.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 11.01.2010 г. по гр.д.№ 516/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: