3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 511
С., 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 193/2010 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Д., действащ като [фирма] срещу въззивно решение от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 4104/2003 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 31.03.2003 г. по гр.д.№ 7562/2001 г. на Софийски районен съд, 78 с-в и постановеното по реда на чл.192, ал.2 ГПК (отм.) решение от 06.06.2003 г. по същото дело в осъдителната му част по предявените от [фирма] срещу [фирма] искове по чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 5 842.85 лв., претендирана по споразумителен протокол от 14.01.2000 г. и включаща дяловата вноска на ищеца поради прекратяване на договор за съвместна дейност и паричната равностойност на внесени от него стоково-материални активи и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 071.57 лв.
В касационната жалба касаторът излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му като неправилно. Поддържа, че допуснатите по негово искане свидетели не били доведени в заседанието, на което е следвало да дадат показания поради направеното от него искане за спиране на производството на основание чл.182 ГПК, б.”г” (отм.). На следващото заседание съдът незаконосъобразно ги заличил, вместо да проведе разпита им след възобновяване на производството.
В изложението, депозирано съгласно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасянето от въззивния съд по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно по възможността да бъде направено изменение на петитума на предявения иск във въззивната инстанция. Като втори въпрос на процесуалното право се сочи този за несвоевременно направените доказателствени искания, който според касатора се разрешавал противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, в подкрепа на което основание се сочат Решение № 600 от 11.09.1990 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 259 от 27.04.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 1285/1999 г., V г.о., Постановление № 5/75 г. за допълване на Постановление № 6/68 г. на Пленума на ВС – т.3, Решение № 742/62 г., ІІ г.о. – ВС и Решение № 134/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответната по касация страна [фирма] не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, възззивният съд приел, че истинността на споразумителния протокол, на който е основан главният иск е установена по реда на чл.97, ал.1 ГПК (отм.) с влязло в сила решение, а възражението за неговата унищожаемост по чл.30 ЗЗД за недоказано, поради което валидно обвързва страните по него, с което отношенията по сключения между тях договор за съвместна дейност се преуреждат след неговото прекратяване, поради което ответникът дължи на ищеца незаплатената част от дяловата му вноска, както и паричната равностойност на претендираните, но невърнати потребими вещи.
Върховният касационен съд, състав на II т.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че първият поставен по-горе въпрос не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в случая пред въззивния съд не е правено и допускано изменение на иска и твърдяното противоречие с ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 9 не е налице. Според дадените с него задължителни указания, изменение на петитума на иска, което се отнася до предмета на защитата, а не до размера му, може да бъде предприето от страната при всяко положение на делото в първата инстанция – чл.116, ал.1 ГПК (отм.), но е недопустимо да се прави за пръв път пред въззивния съд. Направеното в случая във въззивното производство уточнение, че паричната равностойност на процесните стоково-материални активи се претендира като обезщетение за неизпълнение на задължението за връщането им от ответника не съставлява изменение на иска по смисъла на процесуалния закон, след като искането за присъждането й е заявено от ищеца още с исковата му молба.
Неоснователно е и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същото е обосновано със заличаването на допуснатите му свидетели поради неявяването им в две поредни заседания, което дава основание наведените доводи да се третират като твърдения на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които следва да се квалифицират като основания за касационно обжалване на въззивното решение – чл. 281, т. 3 ГПК. Те обаче не могат да служат същевременно и като основания за достъп до касация. Последните са изброени изчерпателно в чл. 280, ал. 1 ГПК, който текст не препраща към чл. 281, т. 3 ГПК.
Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация е достатъчно само по себе си да се откаже такъв, поради което не следва да се обсъждат сочените допълнителни предпоставки за това по чл.280, ал.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 4104/2003 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: