3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 593
София, 06.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 123/2011 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 664 от 23.11.2010 г. по в.гр.д.№ 785/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 179 от 10.05.2010 г. по т.д.№ 331/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.228 ЗЗД за сумата 35 100 лв., както и аксесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 7 596.71 лв.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при наличие всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания, поради което се иска касирането му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен акт от легитимирана страна, която има интерес от обжалването му.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от [фирма] иск срещу [фирма] с правно основание чл.79 във вр. с чл.228 ЗЗД за сумата 35 100 лв., представляваща дължима от ответника наемна цена по договор от 20.03.2006 г. за периода от 20.03.2006 г. до м.април 2009 г., както и аксесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 7 596.71 лв.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ищецът не е представил протокол за предаване на имота на ответника съгласно т.7 от договора, а други доказателства за изпълнение на основното му задължение не е ангажирал, което обусловилво извода му, че след като не е установено предоставянето на имота за ползване, то и не се дължи уговорения по него наем.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за да обоснове наличието на основанието чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и тази на съдилищата, изразена в Решение № 291 от 14.07.2005 г. на ВКС по т.д.№ 558/2004 г., ІІ т.о.; Решение от 23.10.2007 г. на ОС София по гр.д.№ 482/2007 г. и Решение № 107 от 18.01.2007 г. на ОС Пловдив по гр.д.№ 1852/2009 г., с които е прието, че договорът за наем е консенсуален, а не реален, като е счетено за правноирелевантно за съществуването на последния реалното ползване на наетия имот от страна на наемателя.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, отговарящ на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради обуславящото му значение за изхода на делото, което налага да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 854.00 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 664 от 23.11.2010 г. по в.гр.д.№ 785/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 854.00 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: