2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 923
С., 21.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 460/2010 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу определение от 12.04.2010 г. по ч.гр. д. № 3357/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, като поддържа, че дадените му указания за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба са били отстранени в срок.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е заявил становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
С обжалваното определение съставът на въззивния съд върнал на настоящия жалбоподател подадената от него частна касационна жалба срещу определение от 08.02.2010 г., постановено по същото дело по съображения, че поради неизпълнение на дадените му указания да приведе същата в съответствие с изискванията на чл.284, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, същата подлежи на връщане на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, но поради различни от изложените в съобразителната му част съображения.
Атакуваното с частната касационна жалба определение е постановено по частна жалба на [фирма] срещу определение от 13.11.2009 г. по гр.д.№ 321/2007 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения с правно основание чл.70, ал.2, във вр. с ал.1 ТЗ иск на Ученически отдих и спорт” ЕАД срещу [фирма]. По съображения, че искът е предявен в преклузивния срок по чл.70, ал.2 ТЗ и производството по него е допустимо, въззивният съд отменил прекратителното определение и върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Така постановеното въззивно определение не подлежи на инстанционен контрол, тъй като в процесуалния закон не е предвидено обжалването му, нито има характеристиката на преграждащо, а точно обратното. Следователно частната касационна жалба, подадена от настоящия жалбоподател срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално недопустима и като такава е подлежала на връщане. Ето защо атакуваното определение, с което тя е върната следва да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.04.2010 г. по ч.гр. д. № 3357/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: