3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 21.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 624 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на И. Г. Д. от[населено място], [община] баня против въззивното определение на Старозагорския окръжен съд № 131от 24.02.2009 год., постановено по ч.т.д.№ 33/2009 год., с което е потвърдено определението на Казанлъшкия районен съд № 70/ 03.12.2009 год., по гр.д.№ 1550/2008 год. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от настоящия частен жалбоподател, като ищец, срещу ПК”П. “, със седалище[населено място] иск с правно основание чл. 58 ЗК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателят обосновава частно касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, твърдейки, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл “по съществен материално – правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона”.
В тази вр. са развити и допълнително съображения относно неправилното приложение на чл.58, ал.5 ЗК, предвид датата на която жалбоподателят е научил за взетото от ОС на ответната кооперативна организация решение.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовност, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради следното:
С общата формулировка, съдържаща се в частната жалба, че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение” по съществен материално- правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона”, всъщност жалбоподателят въобще не е изпълнил изискването на процесуалния закон, тъй като не е посочил конкретен въпрос на материалното право, който според него, разрешен от въззивния съд и обусловил крайния правен резултат по делото, да попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на частно касационно обжалване, към реда за осъществяването на което нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща.
В този см. освен, че в хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на което основание за селектиране на касационните жалби частният жалбоподател се позовава, законодателят е предвидил кумулативно двете изисквания, относими към формулирания правен въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, а това в случая не е съобразено, то самата липса на такъв конкретен въпрос, изрично посочен от страната като специфичен и значим за разглежданото дело е достатъчна, за да се отрече допустимост на частната жалба до разглеждане по същество.
Обстоятелството, че според процесуалната уредба на касационното производство по действащия ГПК касационният контрол, осъществяван от ВКС е факултативен и законодателят изрично е поставил в тежест на жалбоподателя да обоснове и докаже наличието на изискуемите се за същия предпоставки – основна и допълнителна, изключва, по съображения основани на диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, при отсъствието им, както е в разглеждания случай, наличието на процесуална възможност за касационната инстанция, чрез самостоятелно извеждане на този въпрос вместо страната, да допусне частната касационна жалба до разглеждането и по същество – арг. от т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год..
Що се касае до доводите на жалбоподателя за необоснованост и незаконосъобразност на правните и фактически изводи на въззивния съд по предявения иск с правно основание чл.58 ЗК, с оглед датата на узнаване решението на ОС от страна на жалбоподателя, то те касаят правилността на обжалваното определение, но като неотносими към предпоставките за достъп до касационен контрол не могат да обосноват допускането му.
Отделен остава въпросът, че в случая липсва и аргументация по отношение на въведения селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която не се изчерпва с възпроизвеждане изцяло или отчасти на законовия текст, както е процедирано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано от Д., а това е още едно самостоятелно основание, обуславящо отказ за допускане на частно касационно обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на въззивно определение на Старозагорския окръжен съд № 131от 24. 02. 2009 год., постановено по ч.т.д.№ 33/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: