3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 986
София, 12.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 876 /2011 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 223 от 08.08.2011 год., по ч.т.д.№ 192/2011 год., с което е потвърдено разпореждането на Бургаския окръжен съд № 4 от 14. 06. 2011год., по т.д.№ 703/2009год. за връщане въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 51650/14.04.2011 год. срещу решение на същия съд № 34 от 28.02.2011 год., по т.д.№ 703/2009 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл. 60 и сл. ГПК.
При обосноваване касационно обжалване по приложно поле частният касатор поддържа тезата, че когато единственият порок на обжалвания съдебен акт е необосноваността му, то чл.280 ГПК не се прилага.
Развити са съображения, че щом необосноваността е посочена изрично от законодателя като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, то отсъства процесуална възможност чрез друга разпоредба, т.е. с чл. 280, ал.1 ГПК, да бъде преграден пътя за касационна защита, доколкото при така визирания порок не би могло да се формира противоречива съдебна практика.
Допълнително са наведени и доводи, че при твърдение за необоснованост, порокът би могъл да бъде квалифициран и като процесуално нарушение, каквато правна обосновка е възприета в т.12 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, а и т.1 от ППВС № 7/65 год. на ВС, поради което в този случай ще е налице противоречие със задължителната съдебна практика.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
Съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, към което законодателят препраща в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК, осъществяваният от ВКС касационен контрол, е факултативен и се предпоставя от наличие на разрешен от въззивния съд конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите правни изводи, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явява значим за крайния правен резултат по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Според приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в тежест на касатора е да обоснове достъпа до касационен контрол, като формулира изрично този специфичен за разгледания правен спор въпрос на материалното и/или процесуално право въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК и аргументира съответния селективен критерий, на който се позовава .
Следователно обстоятелството, че в настоящето производство жалбоподателят въобще не е поставил конкретен правен въпрос, който, обусловил решаващите изводи на Бургаския апелативен съд, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното определение, да е значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК само по себе си изключва основателността на искането за разглеждане на подадената частна касационна жалба по същество.
В тази вр. е необходимо да се отбележи, че само бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1 ГПК, както това изрично е посочено и в т.1 на цитираното от касатора ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се квалифицира като основание за касационно обжалване, съгласно законодателното разрешение за факултативност на касационното обжалване,приложимо и при определенията на въззивните съдилища по т.1 и т.2 на чл.274, ал.3 ГПК, с оглед функциите на касационната инстанция, като съд по проверка на правото, т.е на правилното прилагане на закона, а не по фактите.
По същите съображения, които са изложени в съобразителната част на горепосоченото ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, ирелевантно за наличието на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК в конкретния случай е и само бланкетното възпроизвеждане на постановената от касационната инстанция задължителна за съдилищата съдебна практика – ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/65 год..
За прецизност на изложението в тази вр., обаче, следва да се посочи, че т.12 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС е обявена за изгубила сила с ТР № 2/2004 год. на ОСКТК на ВКС, поради което като несъществуваща в правния мир въобще не би могла да бъде източник на твърдяното противоречие.
Що се касае до необосноваността, като порок на обжалвания съдебен акт, то предвиден като самостоятелно касационно основание, същият може да бъде обсъждан единствено след допускане на касационното обжалване, но не се явява предпоставка за достъп до касационен контрол.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че по никакъв начин от съжденията, изложени в т.12/ отм./ на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, не би могло да се изведе правен извод, че необосноваността е възприета за порок на съдебния акт, който е идентичен със същественото нарушение на съдопроизводствените правила, в каквато насока са поддържаните от частния касатор доводи.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 223 от 08.08.2011год., по ч.т.д.№ 192/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: