3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 846
С., 30.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 780/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 210 от 20.04.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 1885/2009 г., с което е отменено решение № 489 от 11.06.2009 г. по т.д.№ 69/2009 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.94, ал.1 ЗАПСП за сумата 22 225.48 лв., представляваща обезщетение за неправомерно използване на 20 бр. фотографии, върху които ищецът е претендирал, че е носител на изключителното право на ползване на авторското право по договор за лицензиране на изображения и маркетингови услуги с „Гети Имиджс И. Л.”, регистрирано в Република И.. .
В касационната жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и по въпрос от значение за точното прилагане на процесуалния закон. Сочи две определения на ВКС по чл. 288 ГПК, в които били разглеждани въпроси по тълкуване на нормата на чл.269 ГПК. Въведени са твърдения, че въззивният съд не се е съобразил със съдържанието на въззивната жалба, а е разгледал и е основал решението си на факти, с които не е бил сезиран.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са неоснователни –процесуалноправният въпрос по приложението на чл. 269 ГПК, обуславящ изхода на делото не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд счел предявения иск за неоснователен по съображения, че приетата от първоинстанционния съд извадка не установява точния вид и обем на лицензираните права върху фотографски изображения, а ищецът не е представил доказателства за принадлежност на процесните 20 бр. фотографии към колекциите на „Гети Имиджс” (достъпни на Интернет сайта www.Getty Imagec.com.), върху които по сключен договор за лицензиране на изображения и маркетингови услуги „Гети Имиджс И. лимитед” му предоставил правото на негов изключителен представител на територията на България и в това му качество да разрешава използването и разпространението им.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване
Според твърденията на касатора за първи път във въззивното производство било поискано доказване на правата на ищеца върху фотографските произведения, както и че апелативният съд в нарушение на процесуалните правила е обсъждал договора за лицензиране на изображения. Посочените твърдения са некоректни. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че процесните фотографии, публикувани във в.”Телеграф” са свалени от свободни сайтове, а не от посочените в исковата молба и описани в оторизационното писмо интернет адреси на „Гети Имиджс”. По същността си, тези изявления съставляват оспорване на авторското право на ищеца и съответно основания по въззивната жалба за недоказаност на принадлежността на правата от страна на лицензополучателя. Това налага извода, че поставеният от касатора въпрос по приложението на нормата на чл.269 ГПК не е обуславящ за изхода на спора, тъй като не се доказват твърденията му за произнасяне от въззивния съд по конкретни факти и обстоятелства, позоваването на които във въззивната жалба е преклудирано, или с доводи за разглеждане от съда на основания за отмяна, каквито не са били изтъкнати.
Освен че формулираният от касатора въпрос не осъществява изискването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определения на ВКС по чл.288 ГПК не представляват практика, противоречието с която да е основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 210 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 1885/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: