П Р О Т О К О Л
№ 218
София, 30.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при участието на секретаря Л. Златкова
сложи на разглеждане дело № 324 по описа за 2010 година
докладвано от Марио Бобатинов
След изпълнение разпоредбите на чл.142 ал. 1 от ГПК и на поименно повикване на първо повикване в 9,05 ч. страните се представиха така:
За жалбоподателя „И. 90“ ЕООД, уведомен чрез публикация в ДВ бр.76/2010 г., стр. 96 , съгласно изискванията на чл.289 ГПК, адв. В. с пълномощно по делото.
За ответника „Д.“ ООД, уведомен чрез публикация в ДВ бр.76/2010 г., стр.96 , съгласно изискванията на чл.289 ГПК, се явява лично управителя Я. И. и адв. С. с пълномощно по делото.
Ответникът Държавата чрез министерство на регионалното развитие и благоустройство, уведомен чрез публикация в ДВ бр.76/2010 г., стр.96 , съгласно изискванията на чл.289 ГПК, не изпраща представител.
Адв.В. Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Преди да се даде ход на делото, правим молба за отвод на докладчика по делото и председател на състава г-н Б.. Запознавайки се с текста на определението, се вижда, че от повдигнати 5-6 въпроса от страна на касатора има произнасяне само по един. На второ място, самият процесуално-правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване има съдебна практика и никога за съдебните състави не е стоял въпросът настоящият собственик да бъде задължен да е необходим другар и на двете страни по договора по иск за прогласяване на неговата нищожност или унищожаемост. На следващо място, прави впечатление вътрешната противоречивост на определението. От една страна се посочва, че липсва противоречива практика, от друга, че има такава. Независимо от всичко изложено дотук, съмненията ни в безпристрастието на г-н Б. се подхранват и от публикации в медиите, коментиращи настоящото производство в светлината на трите скандални сделки, една от които е процесната.
Освен това, според мене, редно е, съдиите, които участват в допускането на касационното обжалване да не участват в решаването по същество.
Адв. В.: Поискания отвод не кореспондира с чл. 22 т. 5 от ГПК. Наведените доводи са правноирелевантни. Публикацията в пресата е очевидно поръчана от самата страна „Д.” ООД. В. „Н.” е В. с доста малък тираж и обществено значение. Изолирана статия като тази просто трябва да бъде отмината с мълчание. Доводите в нея не само не кореспондират с правната логика, а представляват по същество клюкарски изявления и от моя гледна точка са обидни за цялата правна система. Останалите доводи би следвало да влязат в писмени бележки и не представляват основание за отвод на състава.
Реплика от управителя на „Д.” ООД г-н И.: Твърдението за поръчана статия в свободни медии ме изненада. Начинът, по който е произнесено определението по допустимост ме притеснява и поражда съмнения у мене за безпристрастността от страна на г-н Б..
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, по направеното искане за отвод на с-я Б., след съвещание, намира че същото е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл.22, ал. 1, т.5 и т.6 от ГПК.
Относно цитираната статия във В. „Н.”, от 26.08.2010 г., която едва сега става известна на състава, същият намира, че тя по недопустим начин взема отношение по висящо дело и прави констатации, които не отговарят на фактическата обстановка по спора.
Относно направеното искане за разглеждане на делото от друг състав различен от този, който е държал определението № 498/30.07.2010 г., по чл. 288 ГПК, съгл. постоянната практика на ВКС обективирана и в тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че следва производството по чл. 290 ГПК да се гледа от същия състав. Колкото до приетите в това определение съображения и формулирани въпроси, обуславящи изхода на делото, съставът не е длъжен да обсъжда и да изчерпи всички въпроси, повдигнати от касатора.Формулираните в това определение правни изводи не обвързват по никакъв начин състава при постановяване на решението по чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на председателя на състава и докладчик по делото с-я Б..
Управителя на „Д.” ООД г-н И.: Във връзка със съмненията ми за пристрастност и с отказът да се направи отвод, правя отказ от иска, с искане за прекратяване и обезсилване на решенията.
Адв. В.: По направеното искане предоставям на съда.
С оглед заявения отказ от иска на „Д.” ООД срещу „И.” ЕООД и Държавата, заявен на основание чл. 233 от ГПК, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 1596/2009 г. на Софийски апелативен съд ГК, 3-ти състав, и оставеното с него в сила решение от 12.01.2009 г. по т.д. № 11/2007 г. на СГС – ТО, VІ-4 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 324/2010 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред друг тричленен състав на ВКС – Търговска колегия.
Разглеждането на делото приключи в 9,20 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: