3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 126 /2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Б. И. В. от[населено място] против въззивното определение на Б. окръжен съд № 11 от 08.01.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 27/2010 год., с което е отменено разпореждане на Б. районен съд от 15. 09.2009 год., за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение № 4254/ 15.09.2009 год. по ч.гр.д.№ 5855/2009 год., издадена на осн. чл.417, т.9 , пр.1 ГПК- въз основа на запис на заповед от 01.06.2006 год. за сумата 1000 лв., ведно със законната лихва от 18. 08. 2009 год. и разноски в размер на 325 лв. и е обезсилен издадения в полза на настоящия частен жалбоподател изпълнителен лист срещу длъжника Я. Р. Лулчва за същите суми.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за допуснато нарушение на материалния закон – чл.535 ТЗ и на съществените процесуални правила- чл.418, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК и чл.417, т.9 ГПК.
В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението на частния жалбоподател е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния изход на делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.486, ал.1 ТЗ и определяне падежа на процесния запис на заповед е в противоречие с установената съдебна практика на съдилищата, израз на която са: определение № 749 / 2009 год., по ч.т.д.№ 857/2009 год. на ВКС; определение № 1456 / 23. 03. 2009 год., по ч.т.д.№ 125/2009 год. и на решение № 615/ 20. 08. 2007 год., по т.д.№ 283/2007 год. на ВКС,ТК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Обстоятелството, че даденото от Б. окръжен съд разрешение на значимия за изграждане решаващите изводи на въззивния съд материалноправен въпрос- за задължителните реквизите на записа на заповед, като условие за дейстителността му е в пълно противоречие с т.3 на ТР № 1/ 28. 12. 2005 год. на ОСТК на ВКС, според жалбоподателя обосновава допускане на касационното обжалване и въз основа на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, като липсата на ясна практика на касационната инстанция по отношение тълкуването на чл.486, ал.2 ТЗ и трайно възприето с нея разрешение на въпроса на материалното право – кога при включена дума” на предявяване” в запис на заповед с календарен падеж, следва да се приеме, че е определен втори падеж – и въз основа на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правовощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е редовна и подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:
По силата на императивното процесуалното правила на чл.274, ал.4 ГПК от обсега на касационното обжалване изрично са изключени определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева, каквото и разглежданото.
Несъмнено, че без значение за обосноваване на обжалваемия интерес в разглежданата хипотеза е размерът на направените и присъдени на страната деловодни разноски, тъй като последните не се включват в предмета на спора, поради което сумата 325 лв. е ирелевантна за допустимостта на частната касационна жалба, подадена от частния жалбоподател В..
Следователно липсата на предвиден от законодателя процесуален рад за обжалване на горепосоченото въззивно определение на Б. изключва и наличието на възникнало в полза на настоящия жалбоподател потестативно процесуално правомощие на частна касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационното производство, поради което и при въведеното служебно задължение на за касационната инстанция да следи служебно за допустимостта на касационното обжалване, за последната отсъства процесуална възможност да разгледа и обсъди основателността на наведените основания за достъп до факултативен касационен контрол.
Водим от горното и на осн. чл.274, ал.4 във вр. с ал.3, т.2 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на Б. И. В. от[населено място] против въззивно определение на Б. окръжен съд № 11 от 08.01.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 27/2010 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: