3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
С., 15.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 690 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на П. Д. П. от [населено място] против определение на Варненския окръжен съд № 1328 от 30.04.2010 год., по ч.възз.д.№ 603/2010 год., с което е потвърдено разпореждането на Девненския районен съд от 05.02.2010 год., по ч.гр.д. № 75/2010 год. за отказ за бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на настоящия частен жалбоподател срещу длъжника М. И. С. за сумата 625.90 евро, дължима по запис на заповед от 19.09.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаденото заявление по чл.417, т.9 ГПК и направените в заповедното производство деловодни разноски.
С частната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното въззивно определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, жалбоподателят се позовава на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, твърдейки, че е налице “процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, като същият не е изрично формулиран, а обяснен чрез предприети от страната процесуални действия за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в първоначално издадения изп. лист по гр.д.№ 9144/ 2009 год. на В., върнат впоследствие за издаване на нов, какъвто е и възприетия и по настоящето дело ред от страната.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, поради формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон ссъщата, не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, поради следното:
Частният жалбоподател не сочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Обстоятелството, че съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС значимостта на същия се определя от правните изводи на съда по същество на неговото разглеждане, а не от фактическата обстановка по спора, каквато в случая е обосновката на страната, то несъмнено тя не би могла да бъде възприета като специфичен и конкретно разрешени от въззивния съд, правен въпрос, обусловил крайния правен резултат по делото, поради което липсва главната водеща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Отсъствието и се явява достатъчно самостоятелно основание за недопускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество, без да бъдат обсъждани наведените критерии за селекция.
Но в случая, дори да се приеме, че с оглед изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт решаващи мотиви на въззивния съд, този въпрос се свежда до наличие на процесуална възможност при допусната от страна на кредитора в производството по чл.417 ГПК очевидна фактическа грешка относно името на длъжника, която не е била своевременно отстранена и въз основа на упражненото право на същия за снабдяване с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, е налице влязъл в сила съдебен акт, да бъде проведено ново производство по реда на чл.417 ГПК за същото вземане, то не е осъществено нито едно от поддържаните допълнителни основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател не само не е представил влезли в сила съдебни решения, които според разясненията по т.2 на ТР № 1/19.02 2010 год. на ОСГТК на ВКС, се включват в практиката на съдилищата, но при обосноваване на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК въобще не твърдял и идентичност на разрешените с обжалвания съдебен акт въпроси на процесуално право, с тези, по които е постановено приложеното определение В. от 13.10.2009 год., по ч. гр. д.№ 9135/ 2009 год., свързани с искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в подадено по реда на чл.417 ГПК заявление, поради което визираното противоречие е недоказано.
Що се отнася до основанието по т.3 на чл.2801, ал.1 ГПК, то доколкото същото е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, не следва да бъде и обсъждано.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд № 1328/30.04.2010 год. , по ч.възз.т.д.№ 603/ 2010 год., с което е потвърдено разпореждане № 221/ 05.02.2010 год., по ч.гр.д.№ 75/ 2010 год. на Девненския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: