5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
С., 11.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.03.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 767 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма] / в несъстоятелност/, със седалище [населено място] против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 71 от 22.03.2010 год., по т. д. № 626/2009 год., с което е потвърдено решение № 21 от 11.06.2009 год., по т.д.№ 407/2006 год. на Старозагорския районен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила на чл.194 ГПК/ отм./ и чл.220 ГПК/ отм./- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението му е, че възприетото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право – за правния характер на апорта и последиците от провъзгласяването му за нищожен; за обвързващата сила на главния мотив на влязлото в сила решение и за произтичащите от императивния характер на нормата чл.72, ал.2 ТЗ правни последици за учреденото чрез внасяне на апортна вноска ЮЛ- търговец е в противоречие с практиката на съдилищата, изразена в решение № 1358/ 2008 год., по гр. д. № 2477 / 2008 год. на ПОС; № 1129 от 16.03.2009 год., по гр.д.№ 1376/2004 год. на СГС; № 630 от 05.05.2010 год., по гр.д.№ 2919/2009 год. на ПОС; решение на Пазарджишкия окръжен съд от 13.12.2002 год., по гр.д.№ 1551/2002 год.; решение от 09.05.2008 год., по в.т.д.№ 107/2008 год. на Варненския апелативен съд, а за породената от влязлото в сила решение сила на пресъдено нещо – в противоречие със задължителната съдебна практика- т.18 на ТР № 1/ 2001 год. на ОСГК на ВКС.
Същевременно според касатора разрешените с обжалвания съдебен акт материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно: 1.„Дали нарушаването на чл.72, ал.2 ТЗ, в редакцията на разпоредбата, публикувана в ДВ бр.84/2000 год., се явява нарушение на императивна материалноправна норма, водеща до нищожност и на самия апорт по см. на чл. 26 ЗЗД?” и 2. „ Какви са последиците за прехвърлителния ефект по отношение движимото и недвижимо имущество, включено апорта, отменен, поради прогласено по исков ред за нищожно вписване на същия ?” са значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. В. Колесник е възразила по основанията за допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на визираните от касатора предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Същото становище е изразил в отговора си на касационната жалба, депозиран в срока и по реда на чл. 287, ал.1 ГПК и ответникът [фирма].
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу съдебен акт, който не попада в изключенията по чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, в качеството му на ищец срещу ТД [фирма] / в ликвидация/, със седалище [населено място], [фирма], [населено място] и Н. В. Колесник обективно и субективно пасивно съединени искове по чл.97, ал.1 ГПК / отм./ и по чл. 108 ЗС – за признаване на установено по отношение на първия ответник правото на собственост на ищцовото ЮЛ върху дворно място с площ 14 950 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот УПИ-І-5209 от квартал V-ти ”Индустриален”, по плана на [населено място], при граници: шосе, зелени площи, ОПП ”Родина”, [фирма] и дере, ведно с построените в него административно –битова сграда- триетажна масивна сграда с площ 309 кв.м., ремонтна работилница- едноетажна масивна сграда със застроена площ от 309 кв.м., ремонтна работилница- едноетажна масивна сграда със застроена площ 450 кв.м., сграда хидрофор- едноетажна масивна сграда със застроена площ от 54 кв.м.; помпено помещение- едноетажна масивна сграда със застроена площ 5 кв.м.; сграда към бетонов възел- едноетажна масивна сграда със застроена площ 45 кв.м.;склад въглища- едноетажна масивна сграда с площ 42 кв.м.; битова сграда/ арматурен двор/- едноетажна масивна сграда със застроена площ 125 кв.м. и трафопост – едноетажна масивна сграда със застроена площ 97 кв.м. и за отстъпване на собствеността и предаване на владението на същия имот от страна на останалите ответници въззивният съд е приел, че преминаването на собствеността на имуществото, обхванато от апортната вноска, обратно към апортиралото я дружество, не настъпва по силата на постановеното по реда на чл.431, ал.2 ГПК/ отм./ решение за нищожност на извършеното вписване на апорта, щом не е проведено производство за прекратяване на търговското дружество, учредено със същия този апорт. Поради това извършеното от него последващо прехвърляне на имуществото, включващо се в така направената от [фирма] /в несъстоятелност/ [населено място] апортната вноска в капитала му е породило целения транслативен ефект.
Изложени са съображения, че доколкото апортната вноска не е подлежащо на самостоятелна регистрация обстоятелство, то постановеното от ПОС, по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ решение по гр.д.№ 1551/2002 год., с което випсването на същата, възлизаща на стойност 1 540 676 лв. и включваща правото на собственост на движими вещи и шест недвижими имоти, между които и процесния, е обявено за нищожно няма обвързващо за страните по настоящия правен спор, касаещ собствеността на апортираното имущество, действие, по арг. от чл. 73, ал.4 ТЗ, във вр. с чл.67 ТЗ.
Или отсъствие на проведено по реда на чл.70, ал.1 ТЗ производство за прогласяване недействителността на учредяване на [фирма], според решаващия съд, изключва възстановяване в патримониума на ищеца апортираното имущество.
Следователно от преценката на решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се налага правен извод, че първата група формулирани от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси, като значими за крайния изход от спора, попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същите, обаче, не е налице визираният критерий за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнително основание за достъп до касационен контрол.
Освен, че цитираните съдебни актове на Пазарджишкия окръжен съд, на Софийски градски съд и на Варненския апелативен съд са без отбелязване да са влезли в сила, поради което, съгласно дадените в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната указания, не са част от практика на съдилищата, то даденото от въззивния съд разрешение на релевантните за делото правни въпроси, вкл. за правните последици относно прехвърлителния ефект на апортираното имущество, при прогласяване нищожността на извършеното вписване на апорта и обусловеното от това заличаване на същото, не е в противоречие с трайно установената съдебна практика по същите. Според последната, установената по исков ред нищожност на вписаната в търговския регистър апортна вноска и заличаване, след влизане в сила на постановения в исковото производство съдебен акт, на порочното вписване не биха могли да доведат автоматично нито до преминаването на собствеността на имуществото, обхванато от апортната вноска, обратно към апортиращото я дружество, нито до недействителност на учреденото с апортираното имущество дружество, респ. на дружеството, в чийто капитал е внесен апорт, поради наличие на специалния ред за прогласяване недействителността на учредяване на търговското дружество и ограничителния характер на нормата на чл.70 ТЗ.
Що се касае до останалите правни въпроси, то те са неотносими към разгледания правен спор, тъй като с исковата молба не е предявен иск, основан на чл.70 ТЗ, нито иск за установяване нищожност на апортната вноска в капитала на ТД [фирма] / в ликвидация/.
Неоснователно е и позоваването на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Дори обжалваното решение да е евентуално постановено в нарушение на т.18 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, в каквато насока е твърдението на касатора, то соченият порок, като относим към правилността на постановения от въззивния съд съдебен акт е ирелевантен към предпоставките за достъп до касационен контрол, поради което не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че с оглед предмета на предприетото пред въззивния съд обжалване, цитираното разрешение, възприето от ОСГК на ВКС в посочената, задължителна за съдилищата в страната практика на касационната инстанция, е въобще неотносимо.
Недоказано е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Същото е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което не е достатъчно, за да обоснове приложението му, както изрично е посочено и в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] е претендирал заплащане на направените в производството по чл.288 ГПК деловодни разноски за осъщественото от адв. Б. и К. процесуално представителство, позовавайки се на чл.78, ал.3 ГПК. По делото, обаче, липсват доказателства за реално извършени от същия разходи за осъществената правна помощ и защита от адв. Б. и К. в настоящето производство, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 71/22.03.2010 год., постановено по т.д. № 626/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: