4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С., 22.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.02.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 597 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], с.Л. против въззивното решение на В. апелативен съд № 87 от 09.04.2010 год., по в.гр.д.№ 130/2010 год., в частта, с която е потвърдено решение № 861 от 15. 12. 2009 год., по гр.д. № 2158/2008 год. на В. районен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, като ищеца срещу [фирма], гр.В. Т. обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдените 7 289.72 лв. до сума от 17097.60 лв. с ДДС, претендирана като незаплатено възнаграждение по фактура № 347 от 04.01.2008 год., за сумата 5 097.89 лв. с ДДС, посочена във фактура № 330/19.02.2008 год., както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от 629.32 лв. до пълния предявен размер от 1818.38 лв., обезщетение за забава.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, по съображения, че при постановяването му въззивният съд е излязъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран, като алтернативно се поддържа и касационното основание по т.3 на чл.281 ГПК, поради необоснованост на изградените правни и фактически изводи, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила.
В депозирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че разрешените от въззивния съд и значими за правилността на крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право, свързани с приложението на чл.146 ГПК, чл.147 ГПК и чл.266 ГПК, а именно- при липсата на посочен в доклада на съда спорен въпрос относно вида на съществуващата между страните облигационна връзка и липсата на възражение от ответника по същия, следва ли решаващият съд да приеме, че същата е останала недоказана в процеса, поради отсъствие на трайна съдебна практика и създадена с действащия ГПК процесуална уредба на исковото производство внасяща промяна във функциите и съдържанието на задължителния доклад по делото, съществувал при действието на чл.108 ГПК/ отм./ се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Същевременно според изложеното, обстоятелството, че даденото от въззивния съд разрешение на материалноправния въпрос за характера и вида на сключения договор, предвид възложената на ищеца, като изпълнител, работа- полагане на асфалтова настилка, както и за обвързващата решаващия съд правна квалификация на предявения иск, определена от последния е в противоречие с възприетото в решение № 234/2001 год., по гр.д.№ 1225/2000 год. на ВКС, решение № 349/2005 год., по т.д.№ 349/2004 год. на ВКС и решение № 972/2005 год., по т.д.№ 264/2005 год. на ВКС, обуславя допускане на касационното обжалване и на основание т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е депозира отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е в рамките на чл.283 ГПК и подадена от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел за недоказано твърдението на ищеца за съществуваща между страните облигационна връзка, породена от сключен помежду им устен договор за изработка- полагане на асфалтова площадка в сграда, принадлежаща на ответника, поради което е отрекъл наличието на основание за ангажиране договорната отговорност на последния за заплащане на възнаграждение за изработеното, включващо и стойността на вложените при изпълнението му материали, обективирана в съставените от изпълнителя конкретни фактури.
Изложени са съображения, че макар и формата да не е елемент от фактическия състав на този вид договор според законовата му регламентация в чл.258 ЗЗД, то при липсата на доказателства по делото относно договореното качество на възложената работа, количеството на необходимите за изпълнението и материали и цената на същите, както и стойността на следващото се на изпълнителя възнаграждение, за което доказателствената тежест е на ищеца, не е налице изискуемото се за действителността на същия съгласие на съконтрахентите, а това изключва на договорната им обвързаност, както и настъпване на произтичащата от същия правни последици.
Относно релевирания и във въззивното производство процесуален въпрос, свързан с дадената от В. районен съд неправилна правна квалификация на предявения иск, приет за основан на чл.327, ал.1 ГПК, В. окръжен съд е счел, че той не е обусловил правилността на крайния правен резултат по делото, поради което не е налице основание за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт.
Съображенията в тази насока са, че наред с обсъждане правата и задълженията на страните, като породени от сключен помежду им договор за продажба, първоинстанционният съд е анализирал и тези, произтичащи от договор за изработка, поради което не е налице произнасяне по непредявен иск, нито обусловено от допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.146 ГПК недопустимо съдебно решение.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора специфични за разгледания правен спор въпроси на процесуалното право, свеждащи се всъщност до приложението на чл.146 ГПК, чл.147 ГПК и чл.266 ГПК са от значение за крайния правен резултат по делото, поради което попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Обстоятелството, че по същите липсва трайно установена съдебна практика и с действащия ГПК са въведени различни спрямо съществуващите при действието на чл.108 ГПК/ отм./ функции и съдържание на задължителния доклад по делото, обуславя правен извод, че в случая е налице и критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на който жалбоподателят се позовава, поради което искането за касационно обжалване следва да бъде уважено.
Същевременно наличието на възприетото от В. окръжен съд разрешение на релевираните от касатора въпроси – процесуалноправен, касаещ правната квалификация на иска с който решаващият съд е бил сезиран и материалноправен – за вида и правната характеристика на сключения между страните договор, влизащо в противоречие с трайната практика на ВКС по същите, обективирана, както в приложените от касатора съдебни решения: № 404/2000 год., по гр.д.№ 1493/99 год. на V-то г.о., № 349/ 2005 год., по т.д.№ 349/2004 год. на ТК, № 972/2005 год. по т.д.№ 264/2005 год. на ТК, така и със служебно известните на настоящия съдебен състав множество други – ТР № 75/88 год. на ОСГК; № 66/75 год.; №108/2002 год. на 5-членен състав на ВКС и пр., сочи и на основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 87 от 09.04.2010 год., по в.гр.д.№ 130/2010 год., по касационната жалба на [фирма], с.Л., В. област с вх.№ 5147/12.05.2010 год..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 485 лв. / четиристотин осемдесет и пет лева/, като в същия срок представи и документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната- жалбоподател, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената допълнителна държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: