4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 03.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.01.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 66/2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.І във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.С. против определение на Кюстендилския окръжен съд от 17. 11.2010 год., по ч.гр.д.№ 763/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима подадената от настоящия частен жалбоподател, чрез процесуалния му представител адв. Ан. Б., частна жалба вх.№ 27520 срещу разпореждане на Кюстендилския районен съд от 29.07.2010 год., по ч. гр. д.№ 2147/2010 год..
С обжалваното пред въззивния съд разпореждане е оставена без движение частната жалба на ЮЛ- жалбоподател с вх.№ 19017/ 22. 07. 2010 год. срещу разпореждане на К. от 29.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 2147/2010 год. с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. К. Р., като са му дадени конкретни указания за внасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на сумата 202.05 лв.и представяне на платежния документ- императивно изискване по чл. 261, т.4 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК.
С настоящата частна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Жалбоподателят поддържа, че възприетото от въззивния съд разрешение на въпроса за необжалваемост на разпореждането, с което е оставена без движение частната му жалба е в принципно противоречие с дадените с т.5 на ТР №1/2001 год. на ОСГК на ВКС задължителни за съдилищата указания, като допълнително са развити и съображения, че едноличното разпореждане на първоинстанционния съд, съдържащо указание за отстраняване нередовността на частната жалба,подадена от страната, поради преграждащия развитието на производството по делото ефект подлежи на инстанционен контрол.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е депозирала отговор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана в производството пред К. страна и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, подлежащо по изрична повеля на закона- чл.274, ал.1,т.1 ГПК на последващ инстанционен контрол и то е постановено за първи път от въззивната инстанция, обосновава правен извод, че в случая процесуалното правило на чл.280,ал.1 т.1-3 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в процесуалния закон критерии за селекция на жалбите, независимо от изложените в противна насока в обстоятелствената част на частната жалба доводи.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С определение от 26.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 466/2010 год. Кюстендилският окръжен съд, извършвайки преценка относно редовността на подадената от [фирма], гр. София частна жалба вх.№ 19017/22.07.2010 год. срещу разпореждането на К. от 29.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 2147/2010 год., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател, основано на чл.417, т.2 ГПК, е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл.261, т.4 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК, както и че администриращият я К. не е изпълнил процедурата по чл. 276 ГПК, поради което е разпоредил връщането и обратно на първоинстанционния съд, с указания да бъде отстранена така констатираната нейна нередовност.
С разпореждането, предмет на подадената до К. частна жалба вх.№ 27520/ без дата/ К. е оставил без движение частната жалба на [фирма], гр.София вх.№ 19017/22.07.2010 год., като е възпроизвел указанията на К. за внасяне на д.т. за въззивното производство в размер на сумата 202.05 лв..
За да постанови обжалваното определение К. е приел, че разпореждането на администриращия частна жалба вх.№ 19017/ 22. 07.2010 год. К. не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което предприетата от частния жалбоподател по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК защита срещу същото е процесуално недопустима.
Определението е правилно.
В последователната практика на ВКС, както и в трайно установената въз основа на първата, практика на съдилищата в страната въпросът относно необжалваемостта на разпореждането/ резолюцията/ на съда за оставяне на производството по делото без движение никога не е бил спорен и съобразявайки тази правилна съдебна практика К. е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Възприетото в цитираната от частния жалбоподател т.5 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 2001 год. разрешение, според което определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлижи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като самото то няма преграждащ развитието на делото ефект, се явява и обобщен израз на последната.
Защитата си срещу това определение, с което е разпоредено оставяне на производството без движение, както изрично е посочено от ОСГК на ВКС страната може да реализира чрез обжалване определението за прекратяване на делото, като при бездействие на съда да прекрати или да възобнови конкретното производство тази защита се осъществява чрез жалба за бавност, но не и чрез самостоятелното му обжалване по реда на инстанционния контрол.
Доколкото именно в последния се включва и проверката относно законосъобразност на всяко едно от конкретно дадените указания по отстраняване на констатираната в жалбата на страната / респ. исковата молба/ нередовност, съдържащите се в частната жалба доводи, свързани с неправилно определения от К. размер държавна такса, дължима за въззивното производство, обуславящ необходимостта от самостоятелен инстанционен контрол на постановеното от първоинстанционния съд разпореждане са правно несъстоятелни и поради липса на основание в процесуалния закон не могат да бъдат споделени.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Кюстендилския окръжен съд определение от 17.11.2010 год., по ч.гр.д.№ 763/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: