6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
С., 05.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 952/2010 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище в Република Франция против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 224 от 28.04.2010 год., по т.д. № 1695 / 2009 год. с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 01.11.2007 год., по т.д.№ 1239/2001 год..
С първоинстанционното решение са уважени изцяло предявените от Агенция за следприватизационен контрол срещу настоящия касатор, като конституиран по реда на чл.178 ГПК/ отм./, във вр. с чл.117 ГПК/ отм./ ответник, обективно съединени искове: главен по чл.92, ал.1 ЗЗД – за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението му по програмата за трудова заетост за 2000 год. по сключен между страните договор за приватизационна продажба на 67% от капитала на [фирма] от 20.12.1996 год. и акцесорен по чл. 86, ал.1 ЗЗД , за заплащане на обезщетение за забавената и престация за периода 15.06.2001 год.-09. 10.2001год., като е отхвърлен изцяло предявения от [фирма] насрещен иск за заплащане на обезщетение за причинени на купувача вреди от договорно неизпълнение на продавача по т.3.5 от договора.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок е обоснован с настъпило в хода на въззивното производство прекратяване на въззиваемата страна Агенцията за следприватизационен контрол, като правен субект и липса на надлежно конституиран правоприемник на същата по реда на чл.120 ГПК/ отм./- касационно основание по чл.281, т.2 ГПК.
Алтернативното оплакване на касатора се свежда до неправилност на обжалваното решение, като се излагат съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.63 ЗЗД, както и на съществените процесуални правила – чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ и чл.188 ГПК/отм./ , при действието на които правни норми се е развило производството по делото във въззивната инстанция, основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Основното възражение на касатора е срещу процесуалната законосъобразност и обоснованост на извода на въззивния съд, че в хода на делото, при въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест, недоказана е останала както твърдяната обективна невъзможност за пълно изпълнение на програмата за трудова заетост за 2000 год., така и въведените с насрещната искова претенция обем и параметри на договорна неизправност на ищеца.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано със служебното задължение на касационната инстанция да се произнесе по същество, всякога, когато съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, по арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и дадените с него задължителни за съдилищата разяснения в тази насока.
Същевременно, въвеждайки твърдение за съществуващо противоречие в практиката на съдилищата по значимия за крайния правен резултат по конкретното дело въпрос на материалното право -„Явява ли се договорната изправност на ищеца задължителна предпоставка за уважаване на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД?”, жалбоподателят поддържа искането си за достъп до касационен контрол и на осн. чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
В подкрепа на визирания критерий за селекция са цитирани и приложени в незаверен страната препис: решение № 762/28.11.2006 год., по т.д.№ 380/2006 год. на І-во т.о. на ВКС; решение № 130/2009 год., по гр.д.№ 2071/2008 год. на Софийски апелативен съд; решение на Смолянски окръжен съд № 44/2005 год., по гр.д.№ 98/2004 год.; решение на Кюстендилския окръжен съд от 09.04.2009 год., по гр.д. № 127/2009 год..
Като израз на трайно установената съдебна практика, въз основа на която е обосновано изразеното в касационната жалба становище за недопустимост на обжалвания съдебен акт са цитирани решения на ВКС: № 530/2001 год., по гр.д.№ 728/2001 год. на І-во г.о. и № 622/2002 год., по гр.д.№ 110/2002 год. на І-во г.о..
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни доводи за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените основания за касиране на обжалвания въззивен съдебен акт.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Вярно е, че служебно задължение на касационния съд е да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на постановения съдебен акт, предмет на предприетото обжалване и това и задължение, както изрично е разяснено и в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е правно важимо и за производството по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно наличието на данни за вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт е достатъчно, за да обоснове допускане на касационното обжалване, но разглежданият случай не попада в сочената хипотеза.
Обстоятелството, че по силата на § 15 от ПЗР на ЗПСП, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.84/2003 год., всички висящи дела към 19.11.2002 год. се считат за продължени от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол до тяхното приключване във всички инстанции, като прекратените на основание липсващо правоприемство се възобновяват служебно от съда означава, че ех lege новоконституираният правен субект е заместил праводателя си в процеса, поради което доводите на касатора във вр. с релевирания правен въпрос относно законосъобразното образуване и приключване на въззивното производство не могат да бъдат споделени.
Процесуалното правоотношение между страните е надлежно възникнало и по изрично разпореждане на закона е продължено в лицето на правоприемника на прекратения правен субект, поради което отсъства сходство между процесния случай и разгледаните в приложените съдебни актове на ВКС, отразяващи трайната и непротиворечива практика на съдилищата по приложението на чл.120 ГПК / отм./, във вр. с чл.15 ГПК/ отм./, респ. по чл.227 ГПК , във вр. с чл.26 ГПК, хипотези.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да потвърди обжалваното решение на СГС, с което са уважени изцяло предявените срещу касатора, като ответник, обективно съединени искови претенции по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал е приел за доказано твърдяното в исковата молба виновно неизпълнение на задължението по програмата за трудова заетост за 2000 год., обективирано в т.24.1 на процесния договор за приватизационна продажба от 20.12.96 год., за поддържане 530 бр. средносписъчен състав на заетите по трудов договор лица в приватизираното търговско дружество.
Позовавайки се на конкретно поетите от купувача задължения по приватизационната сделка и неустоечната клауза на т.31.2 от договора, въззивният съд, въз основа на изслушаната съдебно- икономическа експертиза е установил размера на длъжниковото неизпълнение, като поради липсата на проведено пълно и главно доказване в процеса относно начина по който съществуващата в страната към релевантния за спора момент икономическа и политическа обстановка се е отразила на дейността на ответното ТД, е отрекъл същото да се дължи на обективни причини.
По съображения, че е неотносимо към изпълнението на програмата за трудова заетост за посочения в исковата молба период, решаващият съд е преценил и неизправността на продавача, с оглед неспазване на задължението му по т.3.5 от договора, касаеща декларираните като принадлежащите на приватизираното ТД, недвижими дълготрайни материални активи.
Допълнително в тази вр. съставът на Софийски апелативен съд е изложил и съждения относно липсата на установено в хода на делото поведение на продавача към момента на сключване на процесната приватизационна сделка, което с оглед неизправността му да има обуславящо за освобождаване на купувача от отговорност за безспорното му частично неизпълнение, значение, поради което и на това основание насрещната искова претенция е отхвърлена, като недоказана.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че формулираният от касатора материалноправен въпрос, макар и да е важен, не попада в приложното поле на касационното обжалване, тъй като е обусловил крайния правен резултат по делото.
Насрещната искова претенция на настоящия касатор, като ищец е отхвърлена единствено поради липсата на проведено главни и пълно доказване по делото относно твърдяното договорно неизпълнение на продавача и неотносимостта на същото към договорно неизпълнение на конкретното задължение на купувача и към произтичащите от същото последици.
Ето защо, в случая не е осъществено общото основание за достъп до касационен контрол, а това само по себе си изключва допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Отделен в тази вр. е и въпросът, че изградените в цитираните от касатора съдебни решения правни изводи, касаещи наличието или липсата на предпоставките за присъждане на неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД, са в резултат именно на конкретните факти и доказателства по отделните дела, които са съвсем различни от тези по разглеждания правен спор, а не на различно дадено тълкуване на приложимата правна норма, което въобще сочи и за несъпоставимостта им по критерия на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото обосноваността на изводите на въззивния съд е неотносима към предпоставките за допускане на факултативен касационен контрол, то евентуалното несъответствие на приетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото със събрания доказателствен материал, както се твърди от касатора, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК – арг. от чл.281, т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящето производство на ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 224 от 28.04.2010 год., по т.д. № 1695/ 2009 год., по касационна жалба вх. № 6080/25.06.2010 год., подадена от [фирма], със седалище в Република Франция.
ОСЪЖДА ТД [фирма], със седалище в Република Франция да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] сумата 150 лева/ сто и петдесет лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: