4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 11/2011година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД [фирма], гр.София, с предходно наименование [фирма] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 640 от 02.07.2010 год., постановено по гр.д.№ 2770/2009 год., с което при условията на чл.271 ГПК е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на осн. чл.226, ал.1 КЗ сумите, както следва: на И. Х. Е. – 8 000 лв., обезщетение за причинените и от виновно предизвикано на 16.06.2006 год. ПТП неимуществени вреди и 1840 – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане; на К. Х. Ц. – 22 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от същото ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане; на Т. Г. Ц. – 6000 лв., обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените процесуални правила, свързани със събиране и преценка на доказателствения материал по делото и на материалния закон- чл.52 ЗЗД и чл.268, т.10 КЗ, поради което се иска обезсилването му и връщане на делото за нова разглеждане, респ. отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, наименовано ”молба относно основанията за касационно обжалване” , касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Позовавайки се на твърдяните за съществуващи пороци в обжалвания съдебен акт, касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по разрешените със същия материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и едновременно с това, тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на съществуващото противоречие в практиката на съдилищата е посочено решение № 950/31.10.2005 год., по гр.д.№ 242/ 2005 год. на ІІ-ро т.о., а несъответствието със задължителната съдебна практика, според жалбоподателя, е обективирано в т.3 на ППВС № 7/77 год. и т.11 и т.12 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год..
Ответниците по касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК са възразили по допускане на касационното обжалване, като изрично са се позовали на отсъствие на изискуемите се от процесуалния закон предпоставки- основна и допълнителна, а алтернативно е изразено и несъгласие с въведените от касатора основания за касационно обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право по см. на чл.280, ал.1 ГПК, който, включващ се в предмета на делото да е от обуславящо значение за крайния правен резултат, съобразно разяснения в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19. 02.2010 год., а това, само по себе си, при създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на факултативен касационния контрол, изключва наличието на процесуална възможност за касационната инстанция да извърши възложената от законодателя селекция за допускане на касационното обжалване.
Липсата на посочен специфичен за делото правен въпрос прави невъзможна изискуемата се за установяване на твърдяното противоречие по т.1 и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК съпоставка между даденото от въззивния съд разрешение и възприетото в цитираната задължителна практика на ВКС по същия, респ. в практиката на съдилищата, поради което само на това основание- отсъствие на основната обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, следва да бъде отказано допускане на касационната жалба до разглеждане по същество .
От обстоятелството, че значимостта на конкретния правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК не се определя от приетата по делото фактическа обстановка, която винаги е съобразена с отделните факти и доказателства, а от правните изводи на съда по същество на спора, следва, че този правен въпрос не може да бъде изведен от касационната инстанция въз основа на въведените от касатора в обстоятелствената част на изложението- молба, пороци на обжалвания съдебен акт. Последните, като относими към правилността на обжалваното въззивно решение, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Отделно от това, подобен подход за установяване на обусловилия решаващите правни изводи на въззивната инстанция правен въпрос, би бил в нарушение на принципа за равенството на страните в процеса и на диспозитивното начало, тъй като в случая не се касае до доуточняване или преформулиране на вече формулиран от страната правен въпрос, а до извеждането му вместо жалбоподателя.
Затова и преповторените в обстоятелствената част на „молбата относно основанията за допускане на касационното обжалване” оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, макар и твърде подробни не могат да бъдат взети предвид – арг. от т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год..
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че в случая не е налице и правна аргументация, имаща отношение към основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст, нито само с постановяване на решение от касационната инстанция, доколкото точното прилагане на закона по вложение от законодателя смисъл в същото това основание сочи, че то цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като един от аспектите на точното прилагане на закона всякога е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, каквито доводи касаторът въобще не навежда.
Същевременно, доколкото с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на второ търговско отделение на ВКС по т.д.№ 475/2008 год. е даден отговор на въпроса за дължимите лихви в хипотезата на предявен от пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента пряк иск за обезвреда, вкл. за минал до исковата молба период, то основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на същия, ако се приеме, че той се явява значим за настоящето дело по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, е въобще неприложимо.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което не следва да и бъдат присъждани такива, независимо от изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 640 от 02.07.2010 год., постановено по гр. д.№ 2770/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: