3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 494
С., 11.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 143/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение от 12.10.2009 г. по гр.д.№ 1901/2009 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на отхвърлителната част на решение от 16.06.2008 г. по гр.д.№ 14 585/2007 г. на Софийски районен съд, 33 състав е осъден да заплати по предявения от [фирма] иск по чл.233, ал.1 ЗЗД общо сумата 5 629.96 лв.
В касационната жалба се визират всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към нея се поддържа, че противоречивите решения на първоинстанционния и въззивния съд обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е как съдът е достигнал до извода, че претенцията е основателна, като към посоченото касационно основание са отнесени и въпросите да доказателствените средства, с които ответникът по такъв иск може да защити интересите си. Изтъкнато е, че липсата на приемо-предавателен протокол се приемала от съда като доказателство за основателността на иска, като се игнорирали свидетелските показания, установяващи действителното състояние на имота при наемането му.
Ответникът по касация [фирма] оспорва както основанията за селектиране на касационната жалба, така и нейната основателност. Моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства за състоянието на имота след връщането му от [фирма] на наемодателя и при липса на приемо-предавателен протокол, установяващ вида, в който е бил предаден на наемателя, съдът приложил разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД по съображения, че ответникът не е оборил презумпцията, че вредите се дължат на причина, за която той отговаря и го осъдил да заплати разноските, направени от наемодателя [фирма].
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация.
Основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос (процесуален или материалноправен), от значение за изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В случая касаторът не сочи какъвто и да било правен въпрос, а такъв не може да се изведе и от доводите му, доколкото същите изцяло са свързани с касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните подлежат на обсъждане при постановяване на касационно решение по чл. 290 – 293 от ГПК, но доводите за тях, необвързани от конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Същевременно липсват и противоречиви съдебни решения, тъй като съдебните актове, постановени в рамките на едно и също производство по реда на инстанционния контрол, са извън приложеното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Липсва формулировка и на значимия за конкретния спор процесуалноправен или материалноправен въпрос, произнасянето по който според касатора би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна, непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. В случая касаторът е изложил доводи за неправилност на въззивното решение, които обаче не могат да се преценяват в производството по чл. 288 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят 470 лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.10.2009 г. по гр.д.№ 1901/2009 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 470 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: