4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 300
София, 23.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 819/2010 г.
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 56 от 25.05.2010 г., постановено по гр. д. № 219/2010 г. Шуменският окръжен съд частично отменил решение № Т11 от 20.02.2010 г. по гр. д. № 2639/2009 г. на РС-Шумен, и вместо него постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Г. Х. Иванова срещу [фирма] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД по предварителен договор от 21.12.2006 г. за разликата от 8 750 лв. до 22 500 лв. В частта, с която [фирма] е осъден да заплати на Г. Х. Иванова сумата 8 750 лв. първоинстанционното решение е оставено в сила.
Срешу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от касационна жалба от Г. Х. Иванова, в която се поддържа, че е недопустимо поради произнасянето му по непредявен иск. Навежда се и оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е отчел, че с прехвърлянето на обещания й имот на трето лице предварителният договор е развален по право и всяко последващо изявление за разваляне не би имало правен ефект. Именно по тази причина по време на процеса е твърдяла, че в резултат на неизпълнението от ответната страна е претърпяла вреди и претендира тяхното обезщетяване, поради което счита, че съдът е дължал произнасяне по предявения от нея иск с правно основание чл.79 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочила, че Шуменският окръжен съд в нарушение на диспозитивното начало в процеса се е произнесъл по иск, какъвто не е предявен и не е разгледал предявения, поради което поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяването му в противоречие със задължителната съдебна практика, дадена в ППВС 1/1985 г. и в ТР 1/2001 г. на ОСГК; както и на постановени по новия процесуален ред решения на ВКС.
Срещу въззивното решение в осъдителната му част е подадена касационна жалба от [фирма], в която поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторите взаимно си оспорват достъпа до касационен контрол по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
В исковата молба ищцата е поддържала, че между нея като купувач и ответника и [фирма] като продавачи е сключен предварителен договор, по който последните се задължили да извършат строителство и да й прехвърлят правото на строеж върху ателие и гараж. На 11.09.2009 г. ответникът прехвърлил на трети лица обектите по договора и така се поставил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по него, което обстоятелство според ищцата обуславяла правния й интерес да иска от ответника да й заплати обезщетение по чл.79 ЗЗД в размер на 22 500 лв., равняващо се на заплатената от нея сума по неизпълнения по негова вина предварителен договор. Съдът правилно е квалифицирал заявената претенция като такава по чл.55, ал.1 ЗЗД, като е приел, че ищцата не претендира обезщетение за вреди, а иска само връщане на престираната по предварителния договор сума, развален с исковата й молба.
По същество претенцията й частично е отхвърлена, тъй като част от предадената в изпълнение на договора сума, възлизаща на 5 000 лв. била предадена на [фирма], който не е страна в процеса, а в разписката за 2 500 лв., издадена й от едноличния търговец и от ответника не било посочено кой каква сума е получил, от което следвало, че всеки от продавачите е получил по равно, т.е. по 8 750 лв. и поради отсъствието на предпоставките за ангажиране на солидарната им отговорност, приел, че искът е основателен за 8 750 лв.
І. По касационната жалба на Г. Х. Иванова:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Формулирания от касаторката въпрос за допустимостта на решението безспорно е важен, но същият е решен в съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС, съгласно която решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или иск на различно правно основание от заявеното. Правното основание на предявения иск се определя от съда съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства и заявеното искане. Съобразявайки се с постоянната съдебна практика, въззивният съд правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на исковата сума поради отпадане на основанието за получаването й – разваляне на предварителният договор по право.
ІІ. По касационната жалба на [фирма]:
Касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който би могъл да бъде определен като обуславящ за крайния изход на делото. Депозираното изложение всъщност възпроизвежда доводите му за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на закона, които са регламентирани от законодателя в чл. 281, т. 3 от ГПК като основания за касационно обжалване на съдебните актове и са различни от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствието на тъждество между двете групи основания обжалваният съдебен акт не би могъл да бъде допуснат до касационен контрол единствено поради наличие на основания от кръга на визираните в чл. 281, т. 3 от ГПК, които са относими към правилността му. Непосочването на значимия правен въпрос и отсъствието на процесуална възможност за формулиране на въпроси от касационния съд е достатъчно основание, за да се откаже достъпът на въззивното решение до касация. За прецизност следва да се отбележи, че касаторът не е посочил и допълнителен критерий за селекция на касационната му жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 25.05.2010 г., постановено по гр. д. № 219/2010 г. от Шуменският окръжен съд в обжалваната му от Г. Х. Иванова част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 25.05.2010 г., постановено по гр. д. № 219/2010 г. от Шуменският окръжен съд в обжалваната му от [фирма] част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: