4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 826
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 868/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД [фирма] срещу въззивно решение № 484 от 31.05.2010 г. по т.д.№ 1150/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 431 от 30.10.2009 г. по т.д.№ 26/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение съставът на окръжния съд е отхвърлил предявения от касатора срещу [община] иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД за сумата 27 761.29 лв., представляваща направени от него разходи за построяване на паркинг върху терен – публична общинска собственост.
В касационната жалба са въведени доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно. Касаторът поддържа, че в доклада на първия съд не било изяснено кой какви конкретно факти следва докаже. Допуснатите нарушения на този съд при обявяване на доклада си съставлявало основание по чл.266 ГПК за допускане на нови доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради противоречивото разрешаване от съдилищата на въпросите, свързани със задължението на съда по чл.143, ал.1, ч.145, ал.1 и 2 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страната, относно необходимото съгласно чл.146 ГПК съдържание на доклада по делото и за задължението на съда по чл.146, ал.2 ГПК да указва на страните, че не сочат доказателства за твърдяни от тях обстоятелства, неизпълнението на което според касатора е основание за допускане на нови такива по чл.266, ал.3 ГПК. Обстоятелството, че правната квалификация на иска като такъв по чл.61, ал.1 ЗЗД била дадена от съда едва при постановяване на решението сочело, че същият не е изпълнил задължението по чл.146, ал.1, т.2 ГПК, като се е ограничил да посочи, че се претендират права от извъндоговорен характер – водене на чужда работа без мандат, но без да конкретизира при коя от хипотезите на чл.61 ЗЗД ще се проведе състезателното производство. Поддържа, че въпросът за неоснователното обогатяване, на плоскостта на която се уреждат отношенията и в двете хипотези е разрешен от въззивния съд в противоречие с Решение № 797 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 1574/2008 г., І г.о.
Ответната по касационната жалба страна [община] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения й отговор, в който моли за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не са налице сочените от касатора основания за достъп на въззивното решение до касация.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че се касае до изграждането върху поземлен имот, публична общинска собственост на паркинг, обслужващ сграда, построена от ищеца. Нямало представени доказателства, че на този терен е предвидено изграждането на паркинг за обществено ползване, не са представени строителни книжа, одобрени от оторизираните за това органи, както и издадено строително разрешение за строежа и дадена строителна линия. Изложени са съображения, че не се касаело до ремонт на съоръжение, изпълнено от Общината и имаща поради това задължение да го поддържа, чието задължение да е изпълнено от ищеца, а до извършване на ново строителство, без да е налице разрешение за това. Споделени са изводите на първоинстанционния съд за приложимост на нормите на ЗОП и на Закона за концесиите, по които се изграждат такива обекти, въз основа на които е направен извод, че не общината се е обогатила, а напротив, изграденото от ищеца съоръжение е предназначено да обслужва негови клиенти. Извън това е поставена под съмнение неговата законност, доколкото нямало яснота за съответствието му с устройствения план и с изискуемите се технически изисквания.
Така изложените мотиви относно въведеното от настоящия касатор спорно право като предмет на делото налагат извода за неотносимост на поставения от касатора въпрос относно евентуалната непълнота на доклада на съда по чл.146 ГПК и обоснованата с това процесуално нарушение допустимост на нови по смисъла на чл.266 ГПК доказателства. Въпрос дали работата е била предприета уместно и добре управлявана в интерес на ответната община в разглеждания случай не е и не би могъл да бъде обсъждан при положение, че според разпоредбите на ЗОС и Наредба № 469/29.09.2005 г. на [община], изграждането, поддържането и ремонта на общинските пътища и всички елементи от уличната мрежа като публична общинска собственост се осъществяват от Общината по реда на ЗОП, респ. Наредба за възлагане на малки обществени поръчки или закона за Концесиите, а по делото е безспорен факта, че изграждането на процесният паркинг върху имот, публична общинска собственост е извършено при заобикаляне на посочените законови разпоредби. При това положение ирелевантно за изхода на делото се явява обстоятелството дали благоустройственият план на [населено място], приемането на който като доказателство по делото според касатора било допустимо с оглед разпоредбата на чл.264, ал.3 ГПК, е предвиждал застрояването на съоръжение от подобен вид, доколкото възлагането му обществена поръчка се предхожда от решение за откриване на процедурата по ЗОП и решение за определяне за изпълнител на участник, чиито предложения от офертата му я формират за икономически най – изгодната по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗОП. Отсъствието на доказателства за проведена процедура по ЗОП изключва необходимостта от обсъждане на въпроса за обогатяването на Общината в която и да е от трите хипотези на чл.61 ЗЗД.
Поддържаното в изложението основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не се оправдава, доколкото въпросът за приложимостта на разпоредбите на ЗОП, обосновал решаващите изводи по конкретното дело, не е бил предмет на обсъждане в цитираното от касатора Решение № 797 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 1574/2008 г., І г.о., обстоятелство, което изключва противоречие в съдебната практика по приложението на чл.61 ЗЗД.
В обобщение, не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което искането му за достъп на въззивното решение до касация се преценява като неоснователно.
Доказателства за направени от ответника по касация разноски за настоящата инстанция не са представени и такива не се присъждат, независимо от своевременно направеното искане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 484 от 31.05.2010 г. по т.д.№ 1150/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: