3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 94
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 760/2009 година
Производство по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Ц. Н. срещу решение от 22.06.2009 г. по в.гр.д.№ 3601/2008 г. на С. градски съд в частта, с която е обезсилено решение от 22.07.2008 г. по гр.д.№ 896/2008 г. на С. районен съд, 32 състав и е прекратено производството по предявения от жалбоподателката срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК (отм.) за недължимост на сумата 826.67 лв.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Моли за отменянето му като неправилно и за присъждане на разноски по делото.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище по основателността й по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. като взе предвид изложените оплаквания и данните по делото, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна и насочена против акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което и допустимостта на касационното обжалване не е обусловена от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приложими в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да обезсили първоинстанционното решение в посочената му част въззивният съд е приел, че спорът по отношение на сумата 826.67 лв. е разрешен с влязло в сила решение от 19.02.2007 г. по гр.д.№ № 1418/2007 г. на С. градски съд, с което е признато за установено по иск на настоящата жалбоподателка срещу [фирма], праводател на ответника по делото, че не дължи сумата 826.67 лв. като цена на неотчетена електроенергия за периода м.09.2005 г. – м.03.2006 г. Като е направен извод, че силата на пресъдено нещо е формирана след осъщественото правоприемство, съдът се позовал на установената в чл.224, ал.1 ГПК (отм.) забрана за пререшаване на спора и прекратил като недопустимо производството по делото.
Определението е незаконосъобразно.
Предмет на предявения от настояшата жалбоподателка отрицателен установителен иск е недължимостта на задължение към ответника [фирма] в размер на 923.87 лв., като незаплатена цена за консумирана електроенергия за периода м.03.2006 г. – 22.10.2007 г.
При постановяване на решението си въззивният съд не е съобразил, че предметът на делото касае период, който е последващ на този, по отношение на който спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение. Следователно се касае до нов правопораждащ юридически факт, по отношение на който не е налице формирана сила на пресъдено нещо, както неправилно е прието, което налага решението в обжалваната му част да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за произнасяне по съществото на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.).
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение от 22.06.2009 г. по в.гр.д.№ 3601/2008 г. на С. градски съд в частта, с която е обезсилено решение от 22.07.2008 г. по гр.д.№ 896/2008 г. на С. районен съд, 32 състав и прекратено производството по предявения от М. Ц. Н. срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК (отм.) за недължимост на сумата 923.87 лв.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от същия състав на С. градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Ц. Н. разноски по делото в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: