3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 671
С., 08.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 291/2010 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.2 ГПК във вр. с чл.231, ал.1, б.”е” ГПК(отм.).
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу Определение № 37 от 18.02.2010 г. по т.д.№ 979/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна по реда на чл.231, б.”е” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение от 20.07.2006 г. по гр.д.№ 10627/2005 г. на С. районен съд, ІІІ г.о., 61 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че незаконосъобразно с обжалваното определение молбата му за отмяна е счетена за процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на преклузивния 3-месечен срок по чл.232 ГПК (отм.), който извод не кореспондирал на данните по делото.
Ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище за неоснователност на наведените с нея оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна по реда на чл.231, б.”е” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение от 20.07.2006 г. по гр.д.№ 10627/2005 г. на С. районен съд, ІІІ г.о., 61 състав по съображения, че същата е просрочена.
Определението е правилно.
Тримесечният преклузивен срок за упражняване на правото да се иска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231, ал.1, б.”е” ГПК (отм.) започва да тече от деня, в който страната или неин представител са узнали за решението, но във всички случаи не по-късно от една година от възникване на основанието за отмяна.
Несъмнено е, че когато страната е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, както е в разглеждания случай и същата е върната поради неотстраняване на съдържащите се в нея недостатъци, моментът на узнаване за влизането му в сила съвпада с деня, в който е влязло в сила определението, потвърждаващо съдебния акт за връщане на въззивната жалба. Правилно с този именно момент тричленният състав на ВКС, ТК е свързал началото на теченето на тримесечния срок по чл.232 ГПК (отм.) и като е констатирал, че молбата за отмяна е подадена след неговото изтичане е направил законосъобразния извод, че същата е процесуално недопустима поради просрочието й.
Доводът на жалбоподателя, че този извод не кореспондирал на данните по делото, сочещи, че за влязлото в сила решение е узнал с налагането на запор върху сметките му в обслужващата го банка е неоснователен. Определението, с което е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната му жалба и от който момент е узнал за влизането в сила на атакуваното сега решение е постановено на 10.05.2007 г., а принудителните действия на съдебния изпълнител са предприети на 19.12.2007 г., т.е. значително след тримесечния преклузивен срок по чл.232 ГПК (отм.), изтекъл на 10.08.2007 г.
Подадената едва на 21.02.2008 г. молба е просрочена и законосъобразно е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея извънредно извънинстанционно производство прекратено.
Изложеното позволява да се приеме, че обжалваното определение е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 37 от 18.02.2010 г. по т.д.№ 979/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: