3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 137
София, 28.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.01.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 767 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище [населено място] против разпореждане на Варненския окръжен съд № 7315 от 08.08.2011 год., по т.д.№ 379/2011 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК е разпоредено връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба вх.№ 25327/04.08.2011 год. срещу решение на Варненския окръжен съд № 688/01.07.2011 год., по възз. т.д. № 379/2011 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, предвид начина на формиране цената на предявения установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия по администриране на касационната жалба и изпращането и по компетентност на ВКС.
Ответната по частната жалба страна [фирма], със седалище [населено място] не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Варненския окръжен съд, предвид произхода на претендираните вземания- арг. от чл.286, ал.1 ТЗ.
Касае се, както правилно е счел и Варненският окръжен съд, за обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 , във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, всеки един от които може да бъде предявен и разгледан и самостоятелно.
Следователно обстоятелството, че предмет на предприетото от [фирма], гр.В. касационно обжалване е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено по възз.т.д.№ 379/2011 год., по предявения при условията на чл.210, ал.1 ГПК иск, основан на чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумата 3 276 лв., представляваща сбора от неплатени от ответника минимални месечни вноски към Националния маркетинг фонд/ НМФ/ за месеците ІХ.2008 год.-ХІІ.2008 год. и м.І.2009 год.-ІІІ.2009 год., дължими, съгласно т.8.1. от сключен между страните договор за франчайзинг от 29.08.2007 год. и това вземане е различно от вземането предмет на установителната искова претенция за сумата 10 080 лв., формирано от сбора на неплатените минимални месечни франчайз възнаграждения за посочения в исковата молба период, обосновава правен извод, че общо заявената цена на двете искови претенции от 13 356.00 лв. е ирелевантна за приложението на чл.280, ал.2 ГПК в цитираната по- горе изменена редакция на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на В., настоящият частен жалбоподател- [фирма] не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл. 280 и сл. ГПК, поради което законосъобразно Варненският окръжен съд, в съответствие с правомощията си по чл.285 ГПК е разпоредил връщане на подадената от същия касационна жалба с вх.№ 25327/ 04. 08.2011 год., обратно на нейния подател, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК.
Необходимо е единствено в тази вр. да се посочи, че само по себе си обстоятелството, че всяко едно от претендираните вземания произтича от една и съща търговска сделка не е достатъчно, за да бъде отречен самостоятелния им характер, в каквато насока са правно несъстоятелните доводи на настоящия частен жалбоподател.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Варненския окръжен съд № 7315 от 08.08.2011 год., постановено по възз. т.д.№ 379/2011 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: