3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 791
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 295/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 803 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 553/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 96 от 11.03.2010 г. по т.д.№ 471/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено като недопустимо производството по предявения от касатора срещу [фирма] иск по чл.254 ГПК (отм.) за признаване за установено, че не дължи сумата 2 211 245.30 лв., за която сума по г.д.№ 139/2004 г. на Маданския районен съд е издаден изпълнителен лист в полза на [фирма] на основание чл.237, б.”к” ГПК (отм.).
В касационната жалба са въведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението на основанията за допускане на касациононното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси, от значение за спора, са решени в противоречие със съдебната практика – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на наведените от касатора отменителни основания. Моли за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че [фирма], в полза на което е издаден изпълнителния лист, е преобразуван по реда на чл.262 в, ал.2 ТЗ, като активите му, свързани с разпределение на ел.енергията се прехвърлят на Е. П.” ЕАД, който е праводател на ответника по иска [фирма]. При посоченото преобразуване активите, свързани с дейността по обществено снабдяване с ел.енергия са били прехвърлени на „Е.–Стара З.”, ЕАД, а сега [фирма], в чийто баланс именно било отразено процесното вземане към ищеца.
Ответникът [фирма] признал по делото, че не е кредитор на ищеца, а друго трето лице, въз основа на което съдът приел, че тъй като искът е установителен и с оглед спецификата на спора по чл.255 ГПК, то следва да се съобрази, че възражението на ответника не касае материалноправната му легитимация, а липсата на процесуална предпоставка за участието му в процеса, поради което заключил, че искът е процесуално недопустим.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният от касатора въпрос дали с оглед на правния му интерес от иска по чл.254 ГПК е необходимо взискателят – кредитор по изпълнителния лист да е образувал изпълнително дело срещу него или е необходимо последният да е и страна по спорното материално правоотношение и носител на оспореното вземане несъмнено е от значение за настоящия спор. Твърдението му, че същият е разрешен в противоречие със съдебната практика, според която наличието на висящ изпълнителен процес обуславя интереса от иска по чл.54 ГПК (отм.) и че този интерес не е нужно да се доказва е неоснователно. Възражението на ответника, че кредитор на касатора е не той, а [фирма], се подкрепя от данните по изп.дело № 84/2004 г. на СИС при РС-Мадан, преобразувано в изп.д.№ 252 на ЧСИ П. И., които сочат, че взискателят по него е не ответникът по иска, а [фирма], встъпил в изпълнителния процес като правоприемник на [фирма].
Въпросът на касатора за доказателствената сила на счетоводните записвания, въз основа на които е изграден извода за действителния носител на спорното вземане, би имал значение само при един допустим исков процес, в който страните по иска по чл.254 ГПК (отм.) са и страни в изпълнителния процес, какъвто обаче не е разглежданият случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че поради отсъствието на соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, искането му за достъп на въззивното решение до касация следва да се остави без уважение.
Искането на ответната страна за присъждане на разноски следва да се остави без уважение поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 803 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 553/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: