4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
С.,20.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.09.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 225/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма],[населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 430 от 09.11.2009 год., по в.гр.д. № 1243/ 2009 год., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 05.08.2009 год., по гр.д.№ 8368/2008 год. и е отхвърлен предявеният от касатора, като ищец отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК срещу „Е.ОН Б. П.” АД,[населено място] за сумата 21 177.67 лв., представляваща стойност на приетата за доставена и употребена от обект хотел „Т.” в к.к.”Ч.” ел. енергия в периода 01.07.2008 год. – 15.09.2008 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле, основано на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е обосновано с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите и обусловили крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право – за произтичащите от ОУ за продажба на електрическа енергия правни последици, при отсъствие на сключен индивидуален договор с конкретния потребител, за наличието на законова възможност при установено отсъствие на външно вмешателство неблагоприятните правни последици, разпоредени от ОУ за неточното отчитане на доставената ел. енергия да бъдат приложен към абоната; за правната характеристика и доказателствена сила на съставения констативен протокол и за възможността въз основа на същия едностранно от енергийното предприятие да бъдат коригирани сметките на отделния потребител за използваната за изминал период електрическа енергия, както и за начина на установяване на този период, се разрешават противоречиво от съдилищата. Като израз на соченото противоречие са посочени редица съдебни актове на СГС и ВОС, без данни да са влезли в сила, както и влязлото в сила решение № 264/2008 год., по в.гр.д.№ 458/ 2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Същевременно според касатора, в случая касационното обжалване следва да бъде допуснато и на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният от Варненския окръжен съд въпрос на материалното право, свързан с за характера на нормата на чл.38, ал.2 ОУ, във вр. с чл.25, ал.1 ОУ /обезщетителна или санкционна /се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила бланкетно по основанията за достъп до касационен контрол, а алтернативно, излагайки подробни съображения – по основателността на наведените в касационната жалба оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск Варненският окръжен съд е приел за доказано предвиденото в чл.37, т.1 и т.4 ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на ответното ТД, основание за коригиране на доставеното и потребено от ищеца, като абонат, количество електрическа енергия за изминал период, позовавайки се на съставения и подписан без възражение от наемателя на обект – хотел „Т.”, констативен протокол от 15.08.2009 год..
Изложени са съображения, че доколкото констатираната грешка при измерване на използваната от същия, като потребител, ел. енергия, обективирана в съставения от енергийното предприятие протокол е потвърдена и с протокол № 290-09- Ел./23.09.2009 год. на независима ел. лаборатория, също останал неоспорен от ищеца, то налице е установено по несъмнен начин отклонение при отчитане на електроенергията над допустимите граници, което е достатъчно, за да обуслови корекция на сметките в съответствие с чл.37, т.4 във вр. с т.1 и чл. 38 ОУ, към което основание липсата на достъп до измервателния уред от страна на абоната и осъществено от последния външно въздействие са правно ирелевантни.
Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт обстоятелство, че установените в двата протокола нарушения във функционалността на измервателния уред и неговите технически характеристики са останали неоспорени в процеса, то неотносими към възприетото от енергийния доставчик основание за корекция на потребеното количество ел.енергия е и безспорно съществуващото несъответствие в размера на грешното отчитане, прието в двата документа, на което ищецът неоснователно се е позовава.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в обжалваното решение се налага извод, че поставените от касатора въпроси на материалното право са обусловили крайните изводи на въззивния съд, а чрез тях и изхода на спора, поради което попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че на същите, касаещи най- общо тълкуването на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, както в цитираното влязло в сила решение на Великотърновския апелативен съд № 264/ 2008 год., по в.гр. д. № 458/ 2008 год., така и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 108/2008 год., по т.д.№ 657/2007 год. на ВКС, ТК и № 641/2008 год., по т.д.№ 287/2008 год. на ВКС,ТК е дадено различно от възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение, обоснова наличието и на визираното от касатора основание по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол..
Що се касае до поставените въпроси на материалното и процесуално право- за характера на нормата на чл.38, ал.2 ОУ, във вр. с чл.25, ал.1 ОУ /обезщетителна или санкционна и за доказателствената сила на съставения от енергийното предприятие констативен протокол, то по отношение на тези несъмнено попадащи в обсега на чл.280, ал.1 ГПК правни въпроси, въведеният критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК отсъства.
Разрешението на въпроса за доказателствената сила на съставяните от доставчика на електрическа енергия констативни протоколи се съдържа в поставеното по реда на чл.290 ГПК решение № 165/2009 год., по т.д.№ 103/2009 год.на второ търговско отделение на ВКС, поради което с оглед задължителен за съдилищата в страната характер на съдебния акт на касационната инстанция, постановен при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год., този въпрос не би могъл понастоящем да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по арг. от т.2 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен е въпросът, че в случай на несъответствие на възприетото от ВОС по същия този въпрос с приетото в горепосоченото решение на касационната инстанция, постановено по реда на чл.290 ГПК разрешение, касационния контрол би бил допустим само въз основа на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до приложимостта на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на посочения материалноправен въпрос, то обстоятелството, че соченото основание е аргументирано от касатора единствено със съществуващо в практиката на съдилищата противоречиво негово разрешаване, само по себе си, с оглед вложеното от законодателя съдържание в понятията „точно прилагане на закона и развитие на правото”, е достатъчно, за да бъде отречена основателността му – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от тези съображения, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 430 от 09.11.2009 год., по в.гр.д. № 1243/ 2009 год..
УКАЗВА на касатора ТД [фирма],[населено място] да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до него държавна такса за касационното производство в размер на сумата 423.55 лева/ четиристотин двадесет и три лева и петдесет и пет ст./, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок да представи и платежен документ за внесената държавна такса.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: