2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 567/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на «Т.-Р.» АД, гр. Р. против въззивно определение на Русенския окръжен съд № 246 / 09.06.2009 год., по в.ч.гр.д.0 452/2009 год., с което е потвърдено определние на Русенския районен съд от 15.04.2009 год., по гр.д. № 3668/2009 год. за обезсилване на издадената в полза на настоящия частен жалбоподател заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. Т. С..
С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт по съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон- чл. 47, ал.6 ГПК и се иска неговата отмяна.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърдението на частният жалбоподател е, че разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос, който с оглед съдържанието на изложеното и данните по делото всъщност се свежда до приложението на чл.47, ал.6 ГПК и възможността в заповедното производство да бъде служебно назначаван особен представител на длъжника, поради липса на трайно установена съдебена практика и сравнително новата законова регламентация на последното в съвременното ни законодателство, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1ГПК от надлежно легитимирана в производството пред Р. страна и срещу подлежащ по силата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че постановеният краен правен резултат по делото е обусловен от предявено по реда на чл.414 ГПК възражение от страна на служебно назначения на длъжника особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, обосновава правен извод, че поставеният от касатора въпрос на процесуалното право попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което основна предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК- допълнително процесуално основание за допускане на частната касационнаа жалба до разглеждане по същество, поради следното:
Непосредствено преди постановяване на обжалваното въззивно определение на Р. е настъпило изменение на процесуалния закон, обнародвано в ДВ бр.42/05.06.2009 год./. По силата на изрично разпореденото с въведената с чл.47, ал.7 ГПК промяна, приложими в заповедното производство при връчване на заповедта за изпълнение чрез заплепване на уведомление, са само общите правила на чл.47, ал.1, т.1-5 ГПК, към които изискването за назначаване на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК не се включва.
Следователно, доколкото въведеното със ЗИДГПК/ДВ бр.42/ 2009год./ изменение на чл.47, ал.7 ГПК не само не създава неяснота в посочената процесуална норма, но допълвайки я, премахва и твърдяната от жалбоподателя непълнота, обуславяща до настъпване осъществената в процесуалния закон промяна, необходимост от тълкуването и от касационната инстанция, то основанието по т.3 на чл.280 –отсъства.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и наличието на създадена от касационната инстанция практика по формулирания от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, израз на която е постановеното от първо търговско отделение на ВКС определение № 526/15.10.2009 год. по ч.т.д.№ 443/2009 год., с което обжалваното въззивно определение като краен правен резултат е идентично.
Със същото изрично е прието за изключено прилагането по аналогия на ал.6 на чл.47 ГПК в заповедното производство, като при безспорно установена липса на известен постоянен адрес на длъжника и на известно обичайно местопребиваване на същия на територията на Република България, районният съд следва да откаже издаване на исканата заповед за изпълнение на конкретното парично задължение.
Фактът, че няма основание тази практика, вкл. поради настъпилата именно в посочения смисъл промяна в процесуалния закон/ДВ, бр. 42/ 2009 год./, да бъде изоставена като неправилна или, за да бъде възприета нова, породена от необходимостта да отговори на съществуващи различни спрямо установените към момента на приемането и обществени отношения, само по себе си е достатъчно, за да бъде изключено приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в разглеждания случай.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Русенския окръжен съд № 246 от 09.06.2009 год., по в.ч.гр.д.0 452/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: