3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 08.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 571 /2009 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Агенция за държавните вземания,[населено място] против въззивно определение на Хасковския окръжен съд № 63 от 08.05.2009 год., по ч.гр.д.№ 151/2009 год., с което е потвърдено постановеното от Хасковския районен съд по реда на чл.389 и сл. ГПК определение от 20.12.2008 год., по гр.д.№ 2563/2008 год. и е допуснато обезпечение на предявения от И. Я. А. срещу ДФЗ и настоящия частен жалбоподател установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, във вр. с чл.124 ГПК, чрез спиране изпълнението по изп.д.№ 560/2006 год., по описа на Д. при ХРС до окончателното решаване на спора с влязло в сила решение.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му.
Според изложените в частната жалба доводи, липсата на приложени към молбата за обезпечаване на предявния иск убедителни писмени доказателства, в случая сама по себе си изключва и основателността на исканото обезпечение или предпоставя значително по- висока от определената в размер на 2000 лв. гаранция за длъжника, обстоятелство, което въззивният съд, в нарушение на съществените съдопроизведствени правила не е съобразил.
Позовавайки се на дадено в различен спрямо възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение по приложението на чл.389 ГПК частният жалбоподател е поискал допускане на частно касационно обжалване.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна във въззивното производство страна, но е процуесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Обжалваното определение не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил последващ въззивния инстанционен контрол.
Постановеният съдебен акт, няма преграждащ за развитие на обезпечителното производство ефект.
Същевременно по изрично разпореждане на процесуалния закон – чл. 396 и сл. ГПК съдебните актове, постановени в обезпечителното производство, както е посочено и в т.6 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, приложимо и при действащия ГПК, уредил по аналогичен на процесуалната уредба по отменения ГПК обезпечителния процес начин, подлежат на двуинстанционно разглеждане.
Следователно с определението на ХОС, предмет на подадената частна касационан жалба, създаденият от законодателя инстанционен контрол за законосъобразност над първоинстанционния съдебен акт, с който исканото обезпечение на предявения от настоящия частен жалбоподател иск е допуснато, е осъществен и е изчерпан предвиденият от процесуалния закон ред за защита на страната – арг.от чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Затова и настоящият частен жалбоподател на разполага с процесуалното потестативно право на частна касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно, а това само по себе си изключва и процесуалната възможност за касационната инстанция да извърши проверка относно задължителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на частно касационно обжалване, както и при наличието им, да разгледа основателността на въведените от страната оплаквания.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на Агенция за държавните вземания,гр.София против въззивното определение на Хасковския окръжен съд № 63 от 08.05.2009 год., по ч.гр.д.№ 151/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: