Определение №989 от 14.12.2011 по ч.пр. дело №901/901 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 989

София, 14.12.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 901/2011 година.

Производство по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Х. Г., [населено място] против определение № 198 от 03.10. 2011 г. по т. д. № 811/2011 г. на тричленен състав на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на настоящия частен жалбоподател за отмяна по реда на чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 638 от 20.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, постановено по ф. д. № 854/2011 г.
С частната жалба е въведено оплакване за допуснато с обжалвания съдебен акт нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно. Развити са съображения, че изводът за процесуална недопустимост на молбата му за отмяна не е съобразен с липсата на изрично въведена от законодателя законова забрана за извънинстанционен контрол над съдебните актове, постановени в регистърното производство, поради което се иска делото да се върне на касационната инстанция за разглеждане по същество на подадената молба за отмяна.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите, развити от частния жалбоподател във връзка с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че решенията, постановени в охранителното производство, макар и ползващи се със стабилитет, не формират сила на пресъдено нещо и следователно не могат да бъдат предмет на осъществяван от ВКС по реда на чл.303 и сл. ГПК извънинстанционен контрол, обстоятелство, обуславящо извод за процесуална недопустимост на подадената от настоящия жалбоподател молба за отмяна по чл.304 ГПК.
Определението е правилно.
На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба, аналогична на тази на чл. 231 и сл. ГПК (отм.), съгласно Постановление № 2/77 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред.
Регистърните решения, каквото е и атакуваното от частния жалбоподател, не формират сила на пресъдено нещо, обстоятелство, обуславящо правилността на направения с обжалваното определение правен извод, че по отношение на същите извънинстанционният способ за контрол, установен с чл.303 и сл. ГПК не намира приложение, в каквато насока са и дадените с ППВС № 2/77 год., задължителни за съдилищата в страната разяснения.
Същевременно, като средство за защита срещу влезлите в сила неправилни съдебни решения, въз основа на изчерпателно и лимитативно изброените в процесуалния закон основания, отмяната по чл.303 ГПК е допустима, както правилно е приел и предходният тричленен състав на ВКС, ТК, само при липса на друга правна възможност за защита интересите на молителя.
Съществуването на друг ред за защита на правото изключва приложимостта на извънредния способ на отмяна на решението за вписване. Такъв ред е предвиден в разпоредбите на чл. 537, ал. 2 от ГПК (преди чл. 431, ал. 2 от отменения ГПК) и чл. 124, ал. 1 , във връзка с чл. 604 от ГПК (преди чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 498 от отменения ГПК).
Като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения, тричленният състав на ІІ т.о. на ВКС е постановил обжалваното определение при отсъствие на твърдяните в частната жалба пороци.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 198 от 03.10. 2011 г. по т. д. № 811/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top