2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 226
София, 23.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслушадокладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 86/2010 година
Производство по реда на чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по две частни жалби на [фирма], с първата от които се атакува определение от 28.04.2009 г. по гр.д.№ 313/2008 г. на В. апелативен съд, с което е отказано приемането на насрещния иск на жалбоподателя, предявен във въззивното производство за съвместното му разглеждане с първоначалния иск, предявен срещу него от [фирма], а втората жалба е насочена срещу разпореждане от 28.09.2009 г., с което същият съд и състав върнал частната му касационна жалба срещу определението, инкорпопирано в постановеното по делото решение № 119 от 11.06.2009 г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 11.02.2008 г. на П. окръжен съд по т.д.№ 166/2007 г.
Ответникът [фирма] не е заявил становище по частните жалби.
Върховният касационен съд, Второ търовско отделение като обсъди наведените от жалбоподателя доводи и прецени данните по делото, приема за установено следното:
1. Частната жалба срещу определението от 28.04.2009 г. е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
По правило съдебните актове, с които се отказва приемането за съвместно разглеждане на обективно съединени искове, до които се достига и с предявяването на насрещен иск, не попадат в обхвата на определенията, чиято обжалваемост законът изрично предвижда – чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Същевременно те нямат и преграждащ характер по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като когато не бъде приет насрещният иск като предмет на делото, то съгласно чл.211, ал.2 ГПК той се разглежда отделно, т.е. касае се до самостоятелно право, което може да бъде предявено в отделен съдебен процес, в който претендиращият, че е негов носител ще получи търсената с иска защита.
Изложеното позволява да се приеме, че като процесуално недопустима, частната жалба срещу определението от 28.04.2009 г. следва да се остави без разглеждане.
2. Частната жалба срещу разпореждането от 28.09.2009 г. по гр.д.№ 313/2008 г. е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваният съдебен акт на въззивната инстанция е върната подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба срещу определението, инкорпопирано в постановеното по делото решение № 119 от 11.06.2009 г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 11.02.2008 г. на П. окръжен съд по т.д.№ 166/2007 г. С последното първоинстанционният съд оставил без уважение искането на настоящия жалбоподател за привличане в производството на трети лица-помагачи по реда на чл.175 от отменения ГПК.
В съобразителната част на разпореждането е прието, че настоящият жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, дадени му с разпореждане от 03.07.2009 г. и поради неотстраняване на нередовността й, следва да се приложи санкцията по чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Разпореждането е правилно.
Поддържаният в частната жалба довод за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане е неоснователен. Изискванията на чл.284 ГПК при факултативното обжалване не се изчерпват с общите условия за процесуална допустимост на жалбата – подаването й в срок, обжалваемост на съдебния акт, наличието на интерес и легитимация, но следва да съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В контекста на изложеното следва да се приеме, че с прилагането към частната касационна жалба на банково бордеро за внесена държавна такса, без да са посочени визираните в чл.280, ал.1 ГПК критерии за селекцията й, същият не е отстранил указаните му нередовности и поради несъответствието й с изискванията на чл.284 ГПК, законосъобразно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е постановено при спазване на закона и следва се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 28.09.2009 г. по гр.д.№ 313/2008 г. на В. апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение от 28.04.2009 г. по гр.д.№ 313/2008 г. на В. апелативен съд.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: