3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 565
С., 05.08. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 954/2010 година
Производство по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № VІ-27 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 338/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 04.01.2010 г. по гр.д.№ 17/2009 г. на Районен съд-Малко Търново, с което е отхвърлен предявения срещу [община] иск за заплащане на субсидии и компенсации за 2007 г. и 2008 г. в размер общо на 17 619.13 лв. по договор за превоз от 13.08.2004 г., възложен му от Общината, както и обективно съединения иск по чл.92 ЗЗД за сумата 650 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, като първото основание се поддържа по процесуалноправния въпрос, свързан със служебното задължение на въззивния съд да зачете надлежно извършени пред него процесуални действия и да обсъди всички възражения на страните и всички относими към спора доказателства, по който въззивният съд процедирал в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е обосновано с противоречието на решението с константната съдебна практика по приложението на чл.130 ГПК (отм.).
Ответникът по касация [община] оспорва допустимосттта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивния съд приел, че отношенията между страните се уреждат както от сключения между тях договор, така и от Наредба № 2/31.03.2006 г. и Наредба № 3/04.04.2005 г., регламентиращи условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране и за субсидиране на превози на пътници по нерентабилни автобусни линии по вътрешноградския транспорт и планински и други райони, според които посочените средства се предоставят до размера, определен в държавния бюджет за тази цел. След анализ на доказателствата по делото е направен извод, че Общината като възложител е изпълнила поетото по договора задължение, като е изплатила на превозвача дължимите суми, но в рамките на отпуснатите от Републиканския бюджет средства за субсидии и компенсации.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, независимо, че поставените от касаторката въпроси са значими за конкретното дело, тъй като решаването им е обусловило изхода на спора. По отношение на тези въпроси не е осъществено нито едно от заявените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички доказателства по делото не е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. ОСГТК на ВКС. В производството, проведено по реда на чл. 258 ГПК, въззивният съд, бидейки инстанция по съществото на спора, е съобразил т. 19 от ТР № 1/2001 г. ОСГТК на ВКС, като е извършил самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въз основа на която е формирал свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Що се касае до отсъствието на мотиви относно възражението на общината, касаещо надплатените от нея суми следва да се изтъкне, че доколкото то е основано на правопогасяващ факт, а не на насрещно нейно вземане, то няма характера на съдебно заявено възражение за прихващане, както неоснователно се поддържа от касатора и по него не се дължи самостоятелно произнасяне.
Неоснователно се поддържа от касатора, че поставеният процесуалноправен въпрос по приложението на чл.130 ГПК (отм.) е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика, според която когато искът е доказан по основание, размера му следва да бъде определен от съда или с помощта на вещо лице. Изводите на съдилищата за получените от Общината средства от Републиканския бюджет за първото шестмесечие на 2008 г. и изплатените на касатора компенсации и субсидии до 09.06.2008 г., на която дата договорът едностранно е бил развален със заповед на зам.кмета на [община] са изградени именно въз основа на приетото по делото заключение на вещо лице, при съобразяване с което са изградени и решаващите им мотиви.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-27 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 338/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: