5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 01.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 771 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. П. П. от гр. С. против въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 556 от 01.04.2009 год., постановено по гр.д.№ 3104/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решението на П. по гр.д.№ 2172/2007 год. и е осъден касатора да заплати на ЕТ Р. Д. Р., упражняващ търговска дейност под фирма „ Р.- Р. Р.”, гр. Пловдив сумите, представляващи стойността на вложените в изграждане на млекопреработвателен пункт във вр. с договор наименован „за съвместна работа” от 01.12.2006 год., материали и труд, чиято стойност възлиза общо на сумата 2359.99 лв., както и в частта, с която при условията на чл. 208, ал.1 ГПК/ отм./ е осъден касатора, като ответник, да заплати на ЕТ Р. Д. Р. сумата 4 000, представляваща част от общо дължимата неустойка от 20 000 лв. по предявения частичен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.05.2007 год., до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски от 1320 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалните правила, касаещи редовността на исковата молба и определяне предмета на спора, както и на материалния закон – чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Във вр. с неправилното приложение на процесуалния закон са и релевираните от жалбоподателя оплаквания за допуснато нарушение на чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ при разпределяне доказателствената тежест между страните и на чл.136 ГПК/ отм./, при преценка показанията на разпитаните свидетели.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след дадените на страната по реда на чл.285, ал.1 ГПК указания, допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.,т.1 и т.2 ГПК е обоснована с твърдението, че по значимите за крайния правен резултат по делото процесуалноправен и материалноправен въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд – за достоверността на свидетелските показания и приложението на чл.136 ГПК, за характера на процесния договор и за предпоставките за присъждане на неустойка е налице противоречие с трайната практика на ВКС.
Като израз на последната са цитирани: решение № 34/99 год., по гр.д.№ 291/98 год. на петчленен състав на ВКС; решение № 4020/ 82 год. , по гр.д.№ 3495/82 год. на ІІ г.о.; решение № 2358/77 год. по гр.д.№ 1227/77 год. на ІІ г.о. решение № 1593/ 15.09.55 год., по гр.д.№ 5404/55 год. на ІV-то г.о.; решение № 135/ 70 год., по гр.д.№ 2967/69 год. на ІІ го. и решение № 290/64 год., по гр.д.№ 213/64 год. на ІІ г.о. и решения на V-то г.о. на ВС: № 232/94 год., по гр.д.№ 1059/94 год.;№ 294/96 год., по гр.д.№ 1344/95 год.; № 309/93 год., по гр.д.№ 1638/92 год. на ІІ г.о..
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните поделото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но отсъстват предпоставките за допускане на факултативен касационен контрол, поради следното:
Първият поставен от касатора въпрос на процесуалното право, свързан с преценката за достоверността на свидетелските показания, с оглед изискването на чл.136 ГПК/ отм./, при действието на която норма е разгледан спора, в разглеждания случай се явява значим за крайния изход на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въз основа на показанията на разпитаните пред П. две групи свидетели въззивният съд е изградил решаващите си фактически и правни изводи относно вида и количеството на вложените от ищеца материали и труд при строителството на млекопреработвателния пункт във вр. със сключения между страните договор от 01.12.2006 год., наименован от тях „ за съвместна работа” .
Следователно изложеното позволява да се обобщи, че главната, обща предпоставка за допускане на факултативно касационно обжалване е налице.
Неоснователно, обаче, е твърдението за противоречиво разрешаване на така формулирания процесуалноправен въпрос в практиката на съдилищата, който допълнителен критерий, с оглед цитираните съдебни актове и направеното от жалбоподателя след дадените му от въззивния съд указания, уточнение попада в хипотезата на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Посочените в тази вр. решения на ВС : № 4020/82 год., по гр.д.№ 3495/ 82 год.; № 2358/77 год., по гр.д.№ 1227/77 год. и № 290/64 год., по гр.д.№ 213/64 год. не сочат на различно спрямо даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на поставения въпрос на процесуалното право, вкл. относно приложението на чл.136 ГПК/ отм./, която разпоредба въвежда задължение за решаващия съд да съобрази евентуалната възможната заинтересованост на определена категория лица, разпитани като свидетели.
Обстоятелството, че изрично при обсъждане на събраните гласни доказателства решаващият съд е съобразил близката родствена връзка по отношение на св. И. Р. и св. П.а, първият брат на ищеца, а втората- съпруга на ответника и съпоставяйки ги с всички други факти, установени по делото, вкл. с приложените писмени доказателства и показанията на останалите свидетели е отрекъл като достоверни твърденията на втората, излагайки подробни съображения за тяхната изолираност и противоречие с останалия доказателствен материал, обосновава правен извод за отсъствие на противоречие по вложения в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Отделен в тази вр. е въпросът, че самата преценка за достоверността, възложена в изключителна компетентност на решаващия съд не попада в обсега на осъществявания касационен контрол, щом изискването на процесуалния закон – да се отчетат всички конкретни факти по делото, е спазен.
Що се касае до обосноваността на изводите на решаващата инстанция, които, с оглед наведените от жалбоподателя доводи явно се оспорват, то дори и да е налице твърдения порок, същият е относим към правилността на обжалваното решение, но ирелевантен за допускане на касационния контрол не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Противоречие с практиката на съдилищата не се доказва и при съпоставка на обжалваното решение с цитираните съдебни актове на ВКС и по поставените от касатора материалноправни въпроси – за характера на процесния договор и за предпоставките за присъждане на неустойка.
Последните, като обусловили решаващите изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния изход на спора по предявения като частичен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД несъмнено попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Доколкото, обаче, фактическите и правни изводи на решаващия съд относно наличието на основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за неизпълнение, съобразно договорената между страните неустоечена клауза са изградени въз основа на конкретна преценка на фактите и доказателства по възникналия правен спор и те са различни от тези по приложените за съпоставка съдебни актове, противоречие по приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД също отсъства.
Не се доказва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и с приложеното решение № 232/95 год., по гр.д.№ 1059/94 год. на V-то г.о., в което единствено въпросът за правната характеристика на договора за съвместна дейност може да се приеме,че е бил предмет на разглеждане.
Фактът, че при определяне вида на сключения договор решаващата инстанция не е взела предвид само даденото му от съконтрахените наименование „договор за съвместна работа”, а е подложила на анализ отделните договорни клаузи в тяхната взаимна връзка и с оглед установените в съответствие със законовото правило на чл.20 ЗЗД насрещни права и задължения, поети от страните, е отрекла да е налице обединяване на дейността на последните за постигане на поставена от тях конкретна обща стопанска цел е достатъчно, за да се отрече наличие на несъответствие в практиката на съдилищата, обуславящо приложението на визираната от страната допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Що се касае до въведените в тази вр. доводи за незаконосъобразност на изградените от ПОС правни изводи относно изпълнението на конкретните задължения на всеки един от съконтрахентите и съответствието на установените факти с доказателствения материал по делото, то налице е недопустимо от закона смесване на основанията за касационно обжалване с тези за факултативен достъп до касационен контрол, които единствено подлежат на преценявани в настоящето производството по чл.288 ГПК.
Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 556 от 01.04.2009 год., по гр.д.№ 3104/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: