3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
С., 08.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 487/2010 година
Производство по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1066 от 07.12.2009 г. по ч.гр.д. № 948/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено определение от 06.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 267/2009 г. на Районен съд – Кнежа. С последното е отхвърлено възражението на жалбоподателя срещу издадената по заявление на [фирма] заповед за незабавно изпълнение, съдържащо искане за спиране на принудителното изпълнение. За да обезсили първоинстанционния акт, въззивният съд съд е приел, че спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена на основание чл. 417, т. 9 ГПК, какъвто е настоящия случай, настъпва по силата на закона с факта на подаване на възражението от длъжника, без да е необходимо да са налице другите предпоставки за спиране по чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК. Това спиране според съда не е необходимо да бъде прогласено с нарочен акт.
В частната касационна жалба е въведено оплакване за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, а допускането му до касационен контрол е обосновано със селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба независимо, че е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е процесуално недопустима.
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК не подлежат на касационен контрол. Те не попадат сред нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. С тях нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя по чл. 422 ГПК до предявяване на иска му за установяване съществуването на вземането. Уредбата за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК е аналогична на тази по чл. 250 ГПК, отм., поради което даденото разрешение с т. 6 на ТР 1-2001 г. не е загубило сила. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК: Определение № 32 от 11.01.2010 г. по ч.т.д. № 852/2009 г. на ВКС, I Т.О.; Определение № 71 от 19.01.2010 г. по ч.т.д.№ 767/2009 г. на ВКС, I Т.О., Определение № 434 от 4.06.2010 г. по ч.т.д.№ 277/2010 г. на ВКС, I Т.О., Определение № 498 от 5.07.2010 г. по ч.т.д.№ 288/2010 г.на ВКС, II Т.О.; Определение № 614 от 9.11.2009 г. по ч.т.д.№ 589/2009 г. на ВКС, I Т.О.; Определение № 660 от 19.07.2010 г. по ч.т.д.№ 520/2010 г. на ВКС, I Т.О.
А и по поставения от частния жалбоподател правен въпрос дали е необходимо съдът да издава нарочен акт, с който да установи вече настъпилото с подаване на възражението спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК също има формирана задължителна съдебна практика – Определение № 415 от 15.07.2009 г. по ч. т. д. № 375/2009 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 700 от 19.11.2009 г. по ч. т. д. № 713/2009 г. на ВКС, II т.о., поради което не се оправдава довода му за противоречиво разрешаван в съдебната практика процесуалноправен въпрос.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, поради което и частната касационна жалба срещу него следва да се остави без разглеждане като недопустима. Настоящото определение не прегражда развитието на делото, а само се констатира недопустимостта на касационното частно обжалване, с оглед което и самото то не подлежи на обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1066 от 07.12.2009 г. по ч.гр.д. № 948/2009 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: