4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 192/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Т. Иванова от [населено място] против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 351/ 04.11.2010 год., по в.гр.д.№ 951/2010 год., с което е отменено решението на Великотърновския районен съд № 672 от 16. 07. 2010 год., по гр.д.№ 624/2010 год. и вместо него при условията на чл.271, ал.1 ГПК е поставено друго, като е отхвърлен предявения от последната, в качеството и на ищец, срещу [община] иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 4290.76 лв., представляваща неплатено възнаграждение периода 01. 01. – 02.06.2009 год., и обезщетение за 21 неприсъствени дни по договор за възлагане на управлението от 26. 06. 2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба- 12. 02.2010 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Позовавайки се на липсата на законова регламентация на сключения между страните договор за възлагане на управлението, на отсъствието на норма изрично посочваща задълженото да заплати уговореното възнаграждение на управляващия Е., както и на съдебна практика в тази насока касаторът твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, за юридически задължения да осигури плащане на договореното възнаграждение на лицето, с което е сключен договор за управление на Е., правен субект, когато липсва изрична договорна клауза, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Допълнително в тази вр. са развити и доводи за необходимостта да бъде дадено тълкуване на нормите на чл.36, ал.1 ЗЗД, във р. с чл.21, ал.1 ЗЗД; чл.22 ЗЗД; чл.292, ал.2 ЗЗД, във р. с чл.147, ал.1 ТЗ.
Ответната по касационната жалба страна не е завила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, преди изменението на нормата в ДВ бр.100/2010 год., въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е приел, че ответникът [община], като едноличен собственик на капитала на [фирма], не е пасивно материалноправно легитимиран по предявения иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286 ЗЗД за неплатеното на ищцата възнаграждение по договор за възлагане на управлението му.
Изложени са съображения, че сключвайки процесния договор за управление от името на едноличния собственик на капитала на Е. [фирма], [община], представлявана от кмета, не е придобила качеството на страна по същия, поради което в нейна тежест не е възникнало и задължение за заплащане на възнаграждение на по чл.4 от Наредбата за упражняване правата на собственост на Общината върху общинската част от капитала на търговските дружества на ищцата, като управител.
Обстоятелството, че едноличният собственик на капитала, по силата на чл.147, ал.2 ТЗ има статут на ОС на ТД, според съжденията, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обуславя правен извод, че надлежна страна по спора в материално-правно отношение не е органът на местно самоуправление, упражняващ правата на едноличния собственик, чрез своя законен представител, а самото Е. – [фирма], останало неконституирано като страна в процеса.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, като обуславящ крайния правен резултат по делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
По отношение на същия не са осъществени допълнителните изисквания, които законодателят свързва с поддържания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата в страната разяснения в т. 4 на ТР № 1/2010 год.на ОСГТК на ВКС „точното прилагане на закона” по вложения от законодателя смисъл цели отстраняване на противоречива съдебна практика, или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а „развитието на правото”, като едно от проявленията на точното прилагане на закона всякога е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма, но не и създаването на такава, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на развитието на обществото на даден негов етап, каквито доводи касаторът не навежда и това само по себе си изключва и основателността на позоваването на поддържания критерий за селектиране на касационните жалби.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че практиката на ВКС, свързана с правната характеристика на договора за възлагане на управлението в ТД, правно и структурно обособени в Е. и страните по същия, с оглед законовото правило на чл.147, ал.2 ТЗ е последователна и е в смисъл, че статутът на едноличен собственик на капитала на Е., не легитимира принципала, като страна по сключен договор за управление, притежаващ елементи на договор за поръчка, поради което не би могло да се приеме, че този договор е от името и за сметка на последния и именно с тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил.
Що се касае до останалите, наведени от страната доводи, свързани с въпросите на косвеното представителство и действието на договорите, те въобще не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, поради което са ирелевантни към предпоставките за допускане на факултативно касационно обжалване, а като такива, обуславящи твърдението на касатора за необоснованост на обжалваното решение не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 351/ 04.11.2010 год., по в.гр.д.№ 951/ 2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: