4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 217
С., 05.04. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 705/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 66 от 19.04.2010 г. по гр.д.№ 21/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 150 от 26.10.2009 г. по гр.д.№ 1117/2008 г. на Великотърновския окръжен съд касаторът е осъден да заплати на Национален военен университет „В. Л.” на основание чл.79, ал.1 ЗЗД общо сумата 1 411.43 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение за индексация на наемната цена и стойността на консумативи по договори от 20.10.2006 г. и от 04.10.2006 г., сумата 29.01 лв., представляваща обезщетение за забавеното им плащане, сумата 32 583.30 лв., представляваща обезщетение за ползване на имотите след развалянето на наемните договори, определено в петкратен размер на последната договорена цена – чл.236, ал.2 ЗЗД, както и обезщетение за забава в плащането й в размер на 709.52 лв.Със същото решение са отхвърлени предявените от касатора насрещни искове по чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 12 889.04 лв. като равностойност на хранителни стоки и безалкохолни напитки, бракувани поради изтичане на срока им на годност, за заплащане на обзещтение за пропусната печалба в размер на 10 250.46 лв., както и иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 2 125 лв., представляваща част от депозити за участие в търгове за войскови лавки.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК отменителни основания.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като значим за изхода на делото материалноправен въпрос касаторът поставя този за предпоставките, при наличието на които облигационната връзка може да бъде развалена, като застъпва становището, че даденото по него разрешение противоречи на практиката на ВКС, изразена в представените към изложението решения. Като втори въпрос на материалното право се повдига този за недопустимото от закона (чл.87, ал.4 ЗЗД) разваляне на договора тогава, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора, въпрос, който въззивният съд не е коментирал въпреки наведените доводи за приложимост на цитираната разпоредба. Същевременно поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса коя неизпълнена част от задължението е незначителна по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД, като счита, че произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Н. „В. Л.” не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не са налице основания за достъп на решението до касация.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел от фактическа страна, че ответникът неоснователно е отказал да приеме предложената му от наемодателя актуализация на наемната цена за 2007 г. и 2008 г. по реда и начина, уговорен в сключените между тях договори за наем, въз основа на което изградил правния си извод, че поради виновно неизпълненото му договорно задължение за наемодателя е възникнало установеното в т.11 право едностранно да прекрати тяхното действие, което право той упражнил чрез отправеното до наемателя предупреждение, връчено му по нотариален ред. В заключение е направен извод за основателност на обективно съединените искове, като е присъдено обезщетение съобразно съдържащата се в т.33 уговорка, според която при прекратяване на договорите се дължи обезщетение в петкратен размер на наемната цена за всеки календарен месец.
Изложеното позволява да се приеме, че първият материалноправен въпрос се включва в предмета на спора и като обусловил крайния правен резултат по делото, попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на него обаче не е налице допълнителната предпоставка, аргументирана с разрешаването му в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.87 ЗЗД. В представените решения се възпроизвежда законовия принцип, че правото на разваляне принадлежи на изправната страна при наличие на виновно неизпълнение на договорно задължение от длъжника, а въззивното решение не се отклонява от този принцип. Противоречието му с постановения по тях краен резултат се дължи на произнасянето с тях по спорове с различен обективен идентитет и при различно установена фактическа обстановка.
Следва да се изтъкне обаче, че и при идентични казуси, които предпоставят идентичност на релевантните за тях факти, различието в разрешаването им не е задължително да се дължи на неправилно прилагане на съответната правна норма, а да е резултат от активността на страната, която има интерес от тяхното установяване. Така[населено място] № 14 от 18.01.2002 г. на ВКС по гр.д.№ 842/2001 г., V г.о. е прието, че отказът на наемателя да приеме предложената му от наемодателя актуализация на месечната наемна цена не е породил за последния правото да развали едностранно сключения договор, след като според събраните по делото, вкл. по реда на чл.157 ГПК (отм.) доказателства тя не съответства на инфлационния индекс за страната, докато по настоящето дело доводи в тази насока са наведени за първи път едва с касационната жалба.
По отношение на втория материалноправен въпрос не е налице основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Предпоставка за касационно обжалване е произнасянето с решението по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос. По аргумент за противното следва да се приеме, че въпроси на материалното или процесуалното право, по които липсва произнасяне от въззивния съд, не могат да обосноват наличието на който и да било от визираните в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК селективни критерии, тъй като по отношение на тях не е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
В този смисъл непроизнасянето на въззивния съд по направения от касатора довод за незначителност на неизпълнението му може да обоснове извод за евентуална неправилност на решението и да бъде предмет на обсъждане само при допускането му по същество до касационен контрол, която неправилност обаче е неотносима във фазата на селектиране на касационната жалба.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице сочените предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 19.04.2010 г. по гр.д.№ 21/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: