4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 582
С., 15.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 542/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу решение № 20 от 18.02.2010 г. по гр.д.№ 8/2010 г. на Ямболския окръжен съд, с което се оставя в сила решението на Ямболския районен съд от 27.11.2009 г. по гр.д.№ 367/2009 г. С последното първоинстанционният съд обявил за окончателен сключения между „Завод – Малц” Я., праводател на касатора и ищцата Т. С. К. предварителен договор № 125/04.07.1996 г.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК отменителни основания.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите за действителността на предварителен договор, подписан от лице без представителна власт и за момента, от който започва да тече давностният срок за предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, които въпроси счита, че са решавани противоречиво от съдилищата. В подкрепа на соченото основание прилага решение № 204 от 08.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 1196/2005 г., ІІ г.о. и решение от 18.07.2005 г. по гр.д.№ 411/2005 г. на СГС.
Ответникът по касация Т. С. К. оспорва допустимостта на касационото обжалване по съображения, изложени в писмения отговор. Моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и процесуално допустима.
С обжалваното решение е прието, че по сключения между страните договор праводателят на ответника се задължил да изгради в 14 месечен срок и да предаде на ищцата по иска собствеността върху магазин № 4 на партерния етаж и на гараж в блок с 6 входа, чието строителство [община] възложила на Завода за малц, като с договор от 2004 г. му отстъпила правото на строеж върху 1 805 км.м.
Въззивният съд приел, че ищцата се легитимира като носител на процесуалната легитимация по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Възражението на настоящия касатор, че претенцията й е покрита по давност е счетено за неоснователно по съображения, че правото на строеж е отстъпвано попетапно и началният момент на давностния срок е започнал да тече през 2004 г., когато окончателно касаторът е получил право на строеж, вкл. върху магазина и гаража, като за последния с Решение на ВКС по гр.д.№ 443/2007 г. е направен същия извод за началото на давностния срок.
По отношение на възражението, че договорът не е подписан от представител на праводателя му и в този смисъл липсва съгласие за сключването му съдът приел, че поставянето на подпис от лице, изпълняващо длъжността „зам.директор” не обосновава извод за неговата нищожност. Изложени са съображения, че се касае до сделка, която няма вещноправен, а облигационен характер и за сключването й не е необходимо решение на собственика на капитала. Освен това съдът се позовал на показанията на бившия директор на Завода за малц, според които в периода на сключване на процесния договор свидетелят не е изпълнявал длъжността „директор”, а подписът върху него е положен от лицето А., който представлявал завода по сключените от негово име предварителни договори. Въз основа на това приел, че договорът е валидно сключен от лице, законно овластено да представлява дружеството изпълнител, поради което предявеният с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД иск е счетен за основателен.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
В настоящият случай касаторът не е формулирал въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а излага доводи срещу направения с решението извод за действителност на предварителния договор въпреки сключването му от лице, без да е било изрично упълномощено за това. Тези доводи касаят правилността на обжалвания съдебен акт и могат да бъдат преценявани при разглеждане на касационната жалба по същество, но не съставляват основания за селекцията й в производството по чл.288 ГПК, доколкото законът разграничава двата вида основания – по чл. 280, ал. 1 ГПК и по чл. 281 ГПК, както и последователността на произнасяне по тях. Независимо от това следва да се посочи, че съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, която урежда нищожността на договорите поради липсата на съгласие, но преценката дали насрещните волеизявления изхождат от законните представители на страните по договора или от упълномощени от тях лица се извършва въз основа на конкретно установените по делото факти, която както се посочи, не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице и противоречие между приетото с обжалваното решение и приложената съдебна практика – допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като няма идентичност в казусите, предмет на приложената съдебна практика и настоящото решение.
Въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправния въпрос относно погасителната давност по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и началния момент от който започва да тече давностния срок, но той не е разрешен в противоречие със съдебната практика, както се претендира в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК. В съгласие с приложеното от касатора решение № 204 от 08.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 1196/2005 г., ІІ г.о. въззивният съд е приел, че давностният срок за предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД започва от датата, на която задължението е станало изискуемо. Когато в самия предварителен договор не е уговорено друго, срокът за изпълнението му, съответно давността по чл. 110 ЗЗД започва да тече от момента на сключването му. При наличието обаче на валидно определена друга дата за престиране, обвързана с изпълнението на точно определени задължения на продавача, който по процесния договор е същевременно и изпълнител, то теченето на давностния срок се свързва именно с датата, на която са изпълнени задълженията, обуславящи престацията. Дали тя е била правилно определена е въпрос на фактическа преценка, която не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, тъй като е относима единствено към правилността на съдебния акт.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените по него разноски в размер на 1 000 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 18.02.2010 г. по гр.д.№ 8/2010 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Т. С. К. разноски по делото в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: