4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
С., 01.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 441/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД ”Б. В. И. Г.”АД, гр. С. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-178 от 15.12.2009 год., по в.гр.д.№ 384 / 2009 год., с което е оставено в сила решение № 182 от 23.02.2009 год., по гр.д.№ 297 /2007 год. на Поморийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора, като ищец, срещу Н. А. З. от[населено място] обективно съединени искове- по чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./ за заплащане на сумата 2 837.28 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО” на [фирма],[населено място] , като на собственик на л.а. „ШЕВРОЛЕТ КАЛОС” с ДК № С-04-36 ХН за причинени му имуществени вреди, в резултат на предизвикано от ответника, като водач на л.а. „ РЕНО 19 ” с ДК№ С 36-31 РР, ПТП на 27.11.2005 год. в[населено място], бул.”Ц. шосе” и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 649.86 лв. – обезщетение за забава за периода 07. 03. 2006 год.- 11.12.2007 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила на чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е аргументирано с твърдението, че „въззивното решение, чиято проверка се иска по касационен ред, съдържа съдебно произнасяне по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и същевременно са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.”
При обосноваване на въведените критерии за селекция касаторът се е позовал на несъответствие на изградените от въззивния съд фактически и правни изводи за отсъствие на противоправно поведение на ответника, като водач на л.а. „РЕНО 19”с ДК№ С- 36 31РР, за настъпилата по време на движение на моторното превозно средство повреда в спирачната му система, със събраните по делото доказателства, както и на неточното прилагане на ЗДвП при разрешаване на въпроса за вината на ответника.
Като израз на твърдяното противоречие с „практиката на ВКС” са посочени решения: на СГС- от 16.02.2009 год., по гр.д.№ 1740/2008 год. на ІІ-ро г.о. – влязло в сила и на СОС № 60 от 22.01.2009 год. по гр.д.№ 1005/ 2008 год.- неокончателно;
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на главната предпоставка, въведена с чл. 280, ал.1 ГПК и алтернативно на неоснователност на касационните оплаквания на касатора.
Третото лице – помагач [фирма], при участието на което е разрешен спора във въззивната инстанция, не е взело становище по касационната жалба
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от З.[фирма], с правоприемник – настоящият касатор, срещу Н. А. З. иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) въззивният съд е приел за недоказано наличието на виновно противоправно поведение на последния, като водач на л.а., намиращо се в причинна връзка с невъзможността на управляваното от него моторно- превозно средство да спре, след като на същото е бил извършен технически преглед на 25.11.2005 год., т.е. два дни преди настъпилия пътен инцидент и не е била констатирана каквато и да е неизправност в спирачната му система.
В тази вр. решаващият съд е отчел и приетото в решение на СРС от 10. 07.2006 год. по НАХД № 4263 / 2006 год., с което наказателното постановление, издадено срещу З. от зам. началник на ПП- КАТ- СДВР с № 157830/05.01.2006 год. е отменено, отсъствие на допуснато при процесния пътен инцидент нарушение на ЗДвП, за което да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на ответника, като водач на МПС.
Следователно при съпоставка на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт с аргументацията на жалбоподателя за достъпа до касационен контрол се налага правен извод, че в настоящето производство последният въобще не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/или процесуално право, който като специфичен за разгледания правен спор и обусловил неговия краен изход е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, към която, съгласно приетото в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, е относимо единствено влязлото в сила решение на СГС по гр.д.№ 1740/2008 год..
Отделен в тази вр. остава въпросът, че задължителна практика на ВКС, която да обоснове въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК не е и цитирана.
Или, доколкото бланкетното посочване законовия текст на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съгласно възприетата с действащия ГПК факултативност на осъществявания от ВКС касационния контрол, то в случая липсва главната, основна предпоставка за същия, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече разглеждане касационната жалба на ЗАД ”Б. В. И. Г.”АД, гр. С. по същество, без да се обсъждат въведените селективни критерии – арг. от т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до доводите за неправилност на обжалваното решение, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, то те, поради отсъствие на създадена от законодателя процесуална възможност за отъждествяването им с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК – главна и допълнителна, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, застъпено и в цитираното по- горе задължително за съдилищата в страната ТР на ОСГТК на ВКС №1/2001 год., са самите функции на ВКС, който според възприетото с действащия ГПК законодателно разрешение за правомощията на касационната инстанция е съд по правото, т.е. инстанция, осъществяваща проверка за правилното прилагане на закона – материален или процесуален, а не за фактите по конкретния правен спор.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-178 от 15.12.2009 год., по в.гр.д.№ 384 / 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: