О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.11.2010 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 700/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК и чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма],[населено място] против определение на С. градски съд № 8416 от 08.06.2010 год., по ч.гр. д. № 6215/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като просрочена, частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 28245027/18. 03. 2010 год. срещу определение на С. районен съд от 27.01.2010 год., по гр.д.№ 55549/2009 год. и е прекратено производството по делото.
Поддържаното от частния жалбоподател оплакване е за необоснованост на обжалвания съдебен акт и допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалното правило на чл.62, ал.2 ГПК, предвид изпращане на частната му жалба чрез куриерска служба [фирма], поради което се иска отмяната му и разглеждане на частната жалба по същество.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по -нататъшното развитие на делото, което е постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че допускането на касационното обжалване не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което за настоящата инстанция отсъства задължение да ги обсъжда.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба е просрочена, тъй като е постъпила в канцеларията на администриращия я СРС на 18.03.2010 год., а преклузивният срок по чл. 396, ал.1 ГПК, броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, за страната е изтекъл на 17.03.2010 год..
Определението е правилно.
Съгласно процесуалното правило на чл.396, ал.1 ГПК едноседмичният срок за обжалване определението на съда по обезпечение на иска за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл.397, ал.1, т.3 ГПК.
В случая е било безспорно и в тази насока са и представените по делото доказателства, че съобщението за допуснатото обезпечение чрез налагане запор на банкови сметки на [фирма],[населено място] е връчено на последния от ЧСИ Н.М. на 10.03.2010 година.
Следователно правилно въззивният съд е счел, че установеният от процесуалния закон едноседмичен преклузивен срок, броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, за настоящия частен жалбоподател е изтекъл на 17. 03. 2010 год., поради което подадената на 18.03.2010 год. частна жалба е просрочена и поради това процесуално недопустима.
С изтичане на преклузивния срок за обжалване на постановения в обезпечителното производство съдебен акт се преклудира самото процесуално потестативно правомощие на страната на частна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за които съдът е призван да следи служебно.
Що се касае до оплакването за неправилно приложение на чл.62, ал.2 ГПК, то както сочат представените по делото доказателства – ксерокс копие от куриерска разписка на куриерска служба [фирма] частната жалба, макар и подадена на 17.03.2010 в 17.13 часа като куриерска пратка, получена от куриер № 27, без данни за съдържанието и е адресирана до СГС, като на 18. 03. 2010 год., без да е доставена на адресата е пренасочена от подателя и към СРС, поради което по арг. от чл.62, ал.2 пр.2 ГПК, не би могло да се приеме, че установеният от процесуалния закон прекратителен срок е бил спазен.
Отделен остава въпросът, ако така подадената на 17.03.2010 год. куриерска пратка с изрични данни за съдържанието и бе постъпила в канцеларията на СГС, имащ правната характеристика на “друг съд” по см. на чл.62, ал.2, пр.2 ГПК, но разглежданият случай не попада в тази хипотеза.
Несъмнено е, че като частен свидетелстващ документ изпратеното до частния жалбоподател от куриерска служба [фирма] писмо, без изх. № няма доказателствена сила, обвързваща съда относно посочените в него факти, поради което, преценено в съответствие с останалите доказателства по делото не обосновава различен от приетия от СГС правен извод за просрочие на подадената от [фирма],[населено място] частна жалба. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на С. градски съд № 8416 от 08. 06.2010 год., по ч.гр.д.№ 6215/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: