3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 302
София, 23.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1009/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 102 от 21.04.2010 г. по гр.д.№ 201/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което на основание чл.327 ТЗ е осъден да заплати на [фирма] сумата 11203.31 лв., представляваща стойността на стоки –антифриз, спирачна течност, евро дизел, масло М 16 Д и др., доставени му по 6 фактури през периода 31.07. – 30.09.2006 г.
Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването, че въззивният съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, неправилно е преценил издадените от ищеца фактури и фискални бонове относно плащането на исковата сума в брой съобразно посочения в тях начин на разплащане. Поддържа, че въпросните касови бележки са прикрепени към всяка една фактура, а ноторно известен факт е, че те удостоверяват плащането на цената за дадена стока. Като приложим относно начина на плащане в брой се сочи чл.2, ал.1 и чл.23 , ал.1 от Наредба № 4/16.II.1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти.
В изложението му по чл.284, ал.1 ГПК на основанията за достъп на въззивното решение до касация се поставя въпроса за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви съобразно ТР № 1/2001 г., като се поддържа, че с решението е произнесен съществен материалноправен въпрос, който е решен в разрез с практиката на ВКС – Решение № 523 от 26.III.2002 г. по гр. д. № 1308/2001 г.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да приеме, че сумата, предмет на спора не е платена от ответника въззивният съд се позовал на чл.23, ал.1, изр.2 от Наредба № 4/16.02.1999 г., според който за продажба на горива се издава фискална бележка, включително и за плащанията по банков път. От това е направен извод, че плащането следва да се докаже и тъй като ответникът не е представил по делото изисканите от първоинстанционния съд разходни касови ордери в подкрепа на възражението му, че горивото е заплащано в брой след издаване на всяка фискална бележка е приел, че задължението му по процесните фактури не е погасено по посочения от него начин.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Не се оправдава поддържаното от кастора твърдение, че в нарушение на т.19 на ТР № 1/2001 г. въззивният съд не е изложил собствени мотиви относно съществения за спора факт относно дължимостта на претендираната от ищеца сума. С обжалваното решение съдът извършил задълбочена преценка на писмените и гласни доказателства, събрани при спазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест, въз основа на които е изградил крайния си извод, че ответникът не е изплатил сумите по процесните фактури, тъй като не е представил доказателства да е извършвал плащане в брой. Относно въпросът за доказателствената стойност на касовата бележка, по който с оглед на цитираното в изложението Решение № 523/26.III.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1308 от 2001 г. следва да се приеме, че касаторът поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Посоченото решение е постановено по спор за цена на доставени резервни части, в които е застъпено становището, че фактурата и касовия бон удостоверяват предаването на стоката, както и изпълнение на задължението на продавача за плащане на цената в случаите, в които в касовия бон не е отразено изрично, че заплащането ще се извърши по банков път. Това решение обаче е неотносимо към настоящия спор за незаплатена цена на течни горива, по отношение на които в чл.23, ал.1, изр.2 от Наредба № 4/16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти е направено разграничение от продажбите в търговските обекти, като се добавя, че за всяка продажба на течни горива чрез средства за измерване на разход фискалният бон се издава и за платеното по банков път.
По тези съображения, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102 от 21.04.2010 г. по гр.д.№ 201/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: