7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 30.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 67 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”П.”Е. /в несъстоятелност/, гр.Монтана против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 16 от 22.04.2008 год., по т.д.№ 2033/2003 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Окръжен съд гр.Монтана от 17.12.2002 год., по гр.д.№ 153/2001 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор, като ищец, иска с правно основание чл.45 ЗЗД срещу ответника М. А. М. за причинени на ЮЛ вреди от непозволено увреждане, поради извършени от него, като ликвидатор на същото, плащания в общ размер от 389 521 лв., в периода 16.11.2000 год.- 01.02. 2001 год. от името на ТД”П.”Е. /в несъстоятелност/, в полза на кредиторите : „П.” ООД, „ТН Т.” ООД, „С. Б.” ООД, „К. С.” ЕООД,”Т.” ЕООД, „М.” АД И „Г. П.” ЕООД /подробно индивидуализирани в диспозитива на обжалвания съдебен акт/.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение в посочената по- горе негова част, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът възразява срещу основателността на извода на въззивния съд, че отговорността на ответника М., в качеството му на ликвидатор на ТД”ПИМА”ЕАД, надлежно назначен преди откриване на производството по несъстоятелност по отношение на последното, може да бъде ангажирана единствено по реда на специалния иск по чл.266, ал.6 ТЗ, във вр. с 240 ТЗ, предвид правно-организационната форма на ЮЛ- търговец, като излага съображения, че наличието на специална ред за реализиране отговорността на деликвента не е основание да се отрече
правото на увредено лице на обезвреда по общия ред.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът твърди, че с обжалвания съдебен акт, в частта му, предмет на подадената касационна жалба въззивният съд „се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като разглеждането на спора по същество пред касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.
Допълнително основателността на искането за достъп до касационен контрол е аргументирано с неправилно приложение на материалния закон от страна на решаващия съд и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Ответника по касационната жалба М. в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не е взела становище по същата.
Ответниците „С. Б.” ООД и ”Т.” ЕООД в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, са възразили срещу основателността на касационната жалба на ”П.”Е. /в несъстоятелност/ и съдържащото се в същата искане за достъп до касационен контрол, като в по реда на чл.287, ал.2 ГПК са подали и насрещни касационни жалби срещу горепосоченото въззивно решение на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е обезсилено решението на Монтанския окръжен съд от 03.10.2005 год. по гр.д.№ 153/2001 год. по отношение на ответника М. А. М. за прогласяване на осн. чл.646, ал.1, т.1 и чл.646, ал.2, т.1 ТЗ нищожността на извършени от последния, в качеството му на надлежно назначен ликвидатор, плащания от името на ”П.”Е. /в несъстоятелност/, в периода 16.11.2000 год. – 01.02.1001 год. в общо размер на 389 521 лв. на конкретни кредитори, между които и на ТД, насрещни касатори, конституирани като ответници в процеса.
С насрещните касационни жалби е въведено общото оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта му, предмет на предприетото от насрещните касатори обжалване.
Изложени са съображения за необоснованост, поради противоречие с доказателствения материал по делото на фактическите и правни изводи на въззивния съд, в които приетото за осъществено от сметката на ищеца, като длъжник плащане на кредиторите не е съобразено с данните за титуляра на същата – неперсонифициран правен субект – гражданско сдружение „КАС” и липсата на доказателства за връзката на последното с ТД ”П.” Е. / в несъстоятелност/, както и за допуснато нарушение на процесуални правила- възприемане на ТД-ответници по предявените в обективно съединяване искове по чл.646, ал.1, т.1 и чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за обикновени другари с ответника М.. Същественото нарушение на процесуалния закон, според касаторите, е обусловило и неправилен краен правен извод, че обезсилването на съдебния акт на МОС по отношение на ответника М., като ликвидатор, е ирелевантно за останалите ответници- задължителни другари, както и че във въззивното производство при обжалване решението на МОС само от последния, в частта по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, ТД- ответници по исковете, основани на чл.646 ТЗ не следва да бъдат конституирани като задължително необходими на другари, наред с въззивника, по съображения, че по отношение на тях първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила.
В депозирано към насрещната касационна жалба на „С. Б.” ООД изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че мотивите на въззивното решение са в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.172, ал.2 ГПК/ отм./, израз на която са решение № 1729/62 год. по гр.д.№ 1456/62 год. на V-то г.о на ВС; решение № 243/2003 год., по гр.д.№ 832/2002 год. та І-во г.о. на ВКС и определение от 10.07.2006 год., по гр.д.№ 331/2006 год. на петчленен състав на ВКС.
В приложеното към касационната жалба на ”Т.” ЕООД изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК този касатор е обосновал допустимостта на достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, излагайки твърдения, че произнесените от въззивния съд „съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с оглед неправилното прилагане на материалния и процесуален закони, рефлектирало върху точното прилагане на закона при постановяване на обжалвания съдебен акт”. Счита в тази вр., че щом предявените искове чл.646, ал.1, т.1 и чл.646, ал.2, т.1 ТЗ са приети за недопустими по отношение на ответника М. А. М., в качеството му на ликвидатор на ищеца ”П.”ЕАД/ в несъстоятелност/, то с оглед съществуващото помежду им задължително, а не обикновено другарство исковите претенции са недопустими и срещу ответниците, кредитори.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по в производството по чл.288 ГПК, намира:
І. По касационната жалба на ”П.”ЕАД/ в несъстоятелност/:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба на ”ПИМА”Е. /в несъстоятелност/, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, искането за допускане на касационен контрол е неоснователно, поради следното:
Въведеният с процесуалната уредба на касационното производство по действащия ГПК факултативен достъп до касационно обжалване, се предпоставя от наличието на две кумулативни процесуални предпоставки, от категорията на абсолютните – главна и допълнителна, които в случая отсъстват.
Видно от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и обстоятелствената част на касационната жалба касаторът не е формулирал изрично нито един от разрешените от въззивната инстанция конкретни и специфични за разгледания правен спор по иска с правно основание чл.45 ЗЗД и по чл.646 ТЗ, с ответник ликвидатора М. материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт да се явява от значение за крайния правен резултат по дело.
Същевременно, доколкото в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, депозирани към касационната жалба на ТД ”П.”ЕАД, не само отсъства конкретизация на такъв правен въпрос, което е задължение императивно вменено на страната- касатор, но въобще липсва относима към някой от множеството материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени с постановения от Софийски апелативен съд съдебен акт, обосновка, позволяваща на касационната инстанция, съобразно възложените и в производството по чл.288 ГПК правомощия да уточни същия, като специфичен и значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК за делото въпрос, респ. да го преформулира или квалифицира, в каквато насока са и изрично дадените в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19. 02. 2010 год. задължителни за съдилищата указания, а да го посочи вместо касатора, в нарушение на диспозитивното начало и равенството на страните в гражданския процес, то не е налице правна възможност да се извърши преценка дали формалните предпоставки за достъп до касационен контрол, изчерпателно и лимитивно определени от законодателя, в които сложността на самия правен спор и неговата правна характеристика не се включва, са осъществени.
От своя страна непосочването на конкретен правен въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК изключва и процесуалната възможност касационната инстанция да прецени относимостта на допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на който касаторът се позовава, обхващащ предимно хипотезите на липсваща или погрешна съдебна практика, или на необходимост от изоставяне на едно вече възприето от съдилищата тълкуване на закона, за да бъде дадено ново – арг. от т.4 на горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
Следователно самата липса на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване се явява достатъчно основание достъпът на касационната жалба до разглеждането и по същество в касационното производство по чл.290 и сл. ГПК да бъде отказан.
Що се касае до наведените в касационната жалба оплаквания, свързани с пороците на обжалваното решение, включително за неправилно приложение на материалния закон от страна на решаващия съд, с оглед изразеното разбиране, че при наличието на специален ред, установен с чл.266, ал.6 ТЗ, във вр. с 240 ТЗ, предвид правно-организационната форма на ЮЛ- търговец за реализиране деликтната отговорност на ликвидатора за виновно причинени от дейността му вреди на последното, правото на увредения правен субект на обезвреда не може да бъде упражнено по общия ред на чл.45 ЗЗД, то същите са касационни основания по чл.281,т.3 ГПК, ирелевантни за предпоставките за допускане касационното обжалване, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
В тази вр. следва единствено да се посочи, че в случая крайния правен резултат по делото, обжалван от ищеца, не е обусловен от направената в мотивите на обжалваното решение съпоставка между създадената по ТЗ специалната защита на увреденото дружество и тази, основана на общата забрана за непозволено увреждане по ЗЗД, а поради отсъствие на настъпил за ищеца вредоносен резултат т.е. вреда- елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, по приложението на която норма има не само трайно непротиворечива съдебна практика на съдилищата, но и множество задължителни актове на нормативно тълкуване, съгласно дадените за същите в т.2 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год. задължителни разяснения, за които не са налице основанията, предвидени от законодателя да бъдат изменени чрез възприемане на различно от постановеното в тях тълкуване на отделните разпоредби на института на непозволеното увреждане, според регламентацията му в ЗЗД.
ІІ. По насрещните касационни жалби на ответниците „С. Б.” ООД и ”Т.” ЕООД:
Двете насрещни жалби срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, касаещи частта му, с която е обезсилено решението на Монтанския окръжен съд от 03.10.2005 год. по гр.д.№ 153/2001 год. по отношение на ответника М. А. М. за прогласяване, на осн. чл.646, ал.1, т.1 и чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, нищожността на извършени от последния, в качеството му на надлежно назначен ликвидатор, плащания от името на ”П.”Е. /в несъстоятелност/, в периода 16. 11. 2000 год. – 01.02.1001 год. в общо размер на 389 521 лв. на конкретни кредитори, между които и последните, по правилото на чл.287, ал.4 ГПК не подлежат на разглеждане, щом достъпът до разглеждане по същество на направените оплаквания е отказан на първоначалната касационна жалба, подадена от касатора ”П.”ЕАД/ в несъстоятелност/.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че касационните жалби на „С. Б.” ООД и ”Т.” ЕООД са лишени и от правен интерес, тъй като ответници по иска по чл.646 ТЗ при условията на необходимо другарство, в каквато насока е последователната практика на ВКС, са единствено страните по нищожното действие или сделка, съставляващи основание за извършване на плащането.
В случая това са ”П.”ЕАД/ в несъстоятелност/, като платец и кредиторите му, получили плащането, чиято действителност се оспорва по реда на чл.646, ал.1, т.1 ТЗ, но не и синдикът или управляващите и представляващите ЮЛ- търговец лица – негови органи, каквото качеството на изпълнителен орган несъмнено притежава и надлежно назначеният ликвидатор, до освобождаването му.
Обстоятелството, обаче, че съществува законова запрета, произтичаща от процесуалното правило на чл.287, ал.4 ГПК, въобще да бъде обсъждана насрещната касационна жалба, изключва и процесуална възможност за настоящия съдебен състав да остави насрещните касационни жалби на „С. Б.” ООД и ”Т.” ЕООД без разглеждане, като процесуално недопустими.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 16 от 22.04.2008 год., по т.д.№ 2033/2003 год., по касационната жалба на ТД”ПИМА”Е. /в несъстоятелност/, гр.Монтана, с вх.№ 4517/23.06.2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: