Определение №699 от 13.9.2011 по ч.пр. дело №493/493 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
С., 13.09.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.07.2011година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 493 /2011 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Х.”Е., [населено място], подадена чрез пълномощника му – адв. Н.М., против протоколно определение на Пловдивския апелативен съд от 11.05.2011 год., постановено по в.т.д.№ 822/2010 год., с което на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до решаване на т.д.№ 18/ 2011 год. на Старозагорския окръжен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото между същите страни , на същото основание и за същия спорен предмет, но за 10% от спорното право, по предявен частичен иск, основан на чл. 236, ал.2 ЗЗД, е налице влязло в сила решение на Пловдивския апелативен съд № 503/2008 год., по гр. д. № 786/2008 год., то липсва основание за останалата част от исковата претенция, обхващаща 90% от спорното право да бъде приложено процесуалното правило на чл.229, ал.1,т.4 ГПК, поради което иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по решаване на възникналия правен спор.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Изводът на въззивния съд за преюдициалност между делата, обуславяща приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва да бъде споделен.
Решението на Старозагорския окръжен съд по т.д.№ 18/2011 год., по иска,основан на чл.26, ал.1 ЗЗД за установяване на нищожността на сключения между [фирма], [населено място] и „Х.” Е., [населено място] Договор № ОП-27/30.04.2004 год. с предмет „Предоставяне на трактори – багери и товарни автомобили под наем за обезпечаване стопанската дейност, която осъществява дружеството” има обективно обуславящо значение за изхода на делото по предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, предмет на настоящето дело, тъй като преобразуващото право на разваляне на договора чрез едностранно волеизявление, на което частният жалбоподател, като ищец, се позовава може да бъде упражнено само ако възникналото наемно правоотношение е действително.
Що се касае до въведените с частната жалба доводи, свързани с произтичащата от уважения с влязло в сила решение по т.д.№ 314/2006 год. на Старозагорския окръжен съд частичен иск, основана на чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата 27 120 лв. сила на пресъдено неща, то те са в принципно противоречие с практиката на ВКС.
Според последната, при частичен иск със законна сила се установява само предявената част от правото, ако искът е уважен, а за разликата може да се предяви нов иск, по който ищецът не може да се позове на силата на пресъдено нещо на решението, с което този частичен иск е уважен – арг. от т.1 и т.18 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Поради това разбирането на частния жалбоподател, че при уважен частичен иск съдът в последващ процес, за останалата част от вземането, ще решава само въпроса за размера на иска, но не и за основанието, защото за него има вече влязло в законна сила решение е неправилен, както това изрично е прието и в постановеното по реда на чл. 291 ГПК решение на І-во т.о. на ВКС № 610/ 09.12.2008 год., по т.д.№ 391/2008 год., имащо задължителен за съдилищата в страната характер.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Пловдивския апелативен съд от 11.05.2011 год., по в.т.д.№ 822/2010 год. за спиране на производството по делото, до решаване на т.д.№ 18/ 2011 год. на Старозагорския окръжен съд с влязло в сила решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top