4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 573
С., 08.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 148/2011 година
Производство по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу решение № 46 от 22.11.2010 г. по т.д.№ 68/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.03.2010 г. по т.д.№ 213/2008 г. на Монтанския окръжен съд. С последното е прекратено на основание чл.735 ТЗ производството по несъстоятелност на [фирма] и е постановено заличаването му от търговския регистър.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради постановяването му при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е възпроизвел оплакванията си за неправилност на въззивното решение, като поддържа, че производството по несъстоятелност е прекратено преди да са приключили законоустановените процесуални действия. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е въпросът задължен ли е съдът по несъстоятелността преди да постанови решение по чл.735, ал.1, т.2 ТЗ служебно да следи дали синдикът се е произнесъл по всички предявени вземания и упражнил ли е в рамките на законовото овластяване всички действия по попълване на масата на несъстоятелността.
Синдикът на [фирма] /н/ възразява по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.278, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството по чл.625 ТЗ е образувано по молба на длъжника [фирма], като с решение от 03.02.2009 г. по т.д.№ 213/2008 г. Монтанският окръжен съд е обявил неплатежоспособоността му с начална дата 26.03.2008 г., открил е производство по несъстоятелност и е назначил временен синдик, което решение е вписано в ТР на 05.02.2009 г. Постановени са определения на съда по несъстоятелността, с които е одобрен списъка на приетите от синдика вземания, както и на допълнително приетите такива по реда на чл.688 ТЗ, който бил обявен в ТР на 17.03.2009 г.
На 28.07.2009 г. по делото е постъпила писмена молба от АДВ с дата 24.07.2009 г., с която на основание чл.688 и чл.687, ал.2 ТЗ са предявени публични държавни вземания срещу длъжника, установени с РА от 11.06.2009 г. и издаден от РС-Монтана изп.лист.
На 12.01.2010 г. в ОС-Монтана е постъпил отчет от синдика на длъжника, в който същият е заявил, че вземането е недопустимо, тъй като молбата не отговаря на изискванията на чл.685, ал.2 ТЗ, не са заплатени допълнителните разноски по чл.688, ал.2 ТЗ, както и че вземанията на Агенцията не могат да бъдат включени, тъй като списъкът вече е съставен и одобрен.
Заключителното събрание на кредиторите било проведено на 11.03.2010 г., на което доклада на синдика е бил одобрен, а с решението, предмет на обжалване от 31.03.2010 г. производството по несъстоятелност е било прекратено и постановено заличаването му от ТР.
С обжалваното решение въззивният съд счел за неоснователен доводът на НАП, че решението на съда по несъстоятелността по чл.735, ал.1, т.2 ТЗ е постановено преди синдикът да се е произнесъл по предявените вземания. В тази връзка са изложени съображения, че вземането на АДВ е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност и след изготвяне от синдика на списъка на вземанията, възникнали до тази дата, а след изтичането на тези срокове изготвените списъци не могат да бъдат променяни. С представения отчет на 12.01.2010 г. синдикът изрично се е произнесъл по предявеното от Агенцията вземане, счетено от него за недопустимо, който отчет съгласно чл.634в, ал.1 ТЗ се вписва в нарочна книга, която е публична и от който момент НАП не е могла надлежно да сезира съда по несъстоятелността, оспорвайки тези действия. Тя е могла да сезира съда по несъстоятелността за извършени от синдика нарушения, които биха били разгледани в друг акт, който би подлежал на отделно въззивно обжалване, което оспорване НАП не е направила и което процесуално бездействие не можело да се преодолее чрез обжалване на решението по чл.735 ТЗ.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Повдигнатият от касатора въпрос отговоря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него има установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд – Решение № 382 от 24.06.2005 г. на ВКС по т.д.№ 733/2004 г., І т.о. и Решение № 156 от 18.03.2005 г. на ВКС по т.д.№ 693/2004 г., І т.о. В цитираните решения, служебно известни на настоящия състав е прието, че в стадия по прекратяване на производството по несъстоятелността поради изплащане на задълженията или изчерпване на масата на несъстоятелността (чл.735 ТЗ) не могат се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения, изразяващи се в непроизнасяне от синдика по предявените пред него вземания по 687, ал.2 във вр. с чл. 688, ал. 3 ТЗ. Твърдяните нарушения по съставяне на списъка на приети вземания могат да бъдат отстранени чрез възражение в производството по чл. 690-692 ТЗ или чрез установителен иск по чл. 694 ТЗ, но не могат да се слушат във фазата по прекратяване на производството по несъстоятелността. Недопустимо ще е решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ само при пропускането от съда на установени от закона стадии от производството по несъстоятелност, част от които несъмнено не е това по чл.694 ТЗ, което касаторът е могъл да проведе.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 22.11.2010 г. по т.д.№ 68/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: