2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 15.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.03.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 182 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.София против определение на С. апелативен съд № 1497/05.10.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 1265/2010 год., с което е прекратено производството по делото, поради отсъствие на възникнал спор за подсъдност по см. на чл.122 ГПК.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, излагайки съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.278, ал.2 ГПК, поради което иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Правилно въззивният съд е счел, че в случая не са налице предпоставките на чл.122 ГПК, поради което е прекратил образуваното пред него по повдигната от СРС препирня за подсъдност производство.
Независимо от правилността си определението на СГС от 27.07.2010 год., по гр.д.№ 8415/2010 год., с което е отменено разпореждането на СРС от 05.05.2010 год., по гр.д.№ 13602/2010 год. за отхвърляне на подаденото от [фирма] заявление за издаване заповед за изпълнение срещу [фирма] и Р. З. М. и делото е върнато на същия съд за издаване на исканата от кредитора заповед изпълнение е задължително за долустоящия в съдебната йерархия съд, по силата на императива на чл.217, ал.3 ГПК- израз на създадената с процесуалния закон процесуална дисциплина.
Следователно определението на СРС, с което по реда на чл.122 ГПК е сезиран С. апелативен съд, както правилно е прието с обжалвания съдебен акт, по съществото си представлява отказ на първоинстанционния съд да изпълнени задължителните за него указания на СГС, който при наличие на определените от законодателя предпоставки може да бъде предмет на разглеждане по реда на ЗСВ, но не обуславя възникнала препирня за подсъдност по см. на чл.122 ГПК и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самото наличие на влязъл в сила съдебен акт на въззивния съд.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДВА постановеното от С. апелативен съд определение № 1497 от 05.10.2010 год., по ч.гр.д.№ 1265/2010 год. по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: