3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 533
С., 21.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 447/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С. И.” О. срещу решение № 57 от 26.01.2010 г. по т.д.№ 1473/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 02.04.2009 г. по гр.д.№ 574/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.57, ал.1, т.1 ЗПД за установяване на нарушение, извършено през м.06.2005 г. – м.03.2006 г. на промишлен дизайн с наименование “Кутия за сирене” и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението, обосновано с допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с искане за отмяната му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за достъп на въззивното решение до касация се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите за използването в процеса на косвени доказателства; за задължението на съда да изложи мотиви защо е налице и друга възможност въз основа на доказаните косвени факти, а не само онази, която страната се домогва да докаже; когато се иска осъждане за преустановяване на нарушението следва ли да се докаже безспорно, че нарушението продължава и в момента и може ли да се уважи иск за преустановяване на нарушение на промишлен дизайн, ако по делото е доказано еднократно нарушение в по-ранен момент.
Ответникът по касация [фирма] оспорва както основанията за селектиране на касационната жалба, така и нейната основателност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че управителят на касатора е притежател на регистрация върху промишлен дизайн с наименование “Кутия за сирене”, която предоставил по договор за лицензия на представляваното от него търговско дружество. Установено е, че ответникът регистрирал промишлен дизайн с наименование “Кутия…” с покровителствен срок до 2012 г. и право върху комбинирана търговска марка “ВРТ” за клас 21 – амбалажни кофи за хранителни стоки, както и че в произведените и продадени от него на трето лице 10 080 бр. кутии със сирене, иззети и приложени като веществено доказателство по ДП № 1210/2005 г. на РПУ К. е внедрен дизайн, значително копиращ регистрирания и ползван от ищеца дизайн. Въз основа на събраните по делото доказателства е признато за установено, че ответникът е произвел и продал на трето лице стоки – опаковъчни кутии, възпроизвеждащи регистрирания дизайн без съгласие на притежателя му в лицето на управителя на ищеца и на самия ищец като лицензополучател,поради което уважил иска по с което е нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 от Закона за промишления дизайн, но по съображения, че това нарушение е извършено еднократно, въззивният съд потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение по иска по чл.57, ал.1, т.2 ЗПД за неговото преустановяване.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото.
Поставеният въпрос за „проблематиката относно косвените доказателства и косвените факти и как те следва да се преценяват от съда” е общ, като в изложението не се сочат кои точно доказателства и факти са били игнорирани от съда, но доколкото процесуалните нарушения и необосноваността, каквито са изложените, съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но те не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК, то следва да се приеме, че не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на решението в обжалваната му част до касация.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.2 ГПК на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 26.01.2010 г. по т.д.№ 1473/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3