4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
С., 06.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 536/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” срещу решение № 27 от 04.03.2010 г. по гр.д.№ 590/2009 г. на Видинския окръжен съд, с което след отмяната на решение № 59 от 06.08.2009 г. по гр.д.0 288/2009 г. на Видинския районен съд е отхвърлен предявения от касатора срещу Училищно настоятелство на СОУ „Ц. С. В.”, [населено място] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за възстановяване на сумата 4 400.62 лв., авансово заплатена по договор № 558/19.12.2003 г.
В касационната жалба е въведено оплакване за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че обуславящите изхода на делото въпроси за правната квалификация на предявения иск, за правото на Националната агенция сама да определя кои разходи могат да бъдат признати и за обхвата на съдържателния и финансовия отчет по договора, въз основа на който се определя размера на финансовата подкрепа на бенефициента по договора са разрешени от въззивния съд в противоречие с „четири съдебни решения по подобни казуси”. В подкрепа на твърдяното от него основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на решението до касация прилага копия на решения на СГС и СРС, без данни за влизането им в сила. Поддържа се освен това, че неправилното тълкуване на „повелителна разпоредба от договора” води до наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради постановения неправилен резултат по делото.
Ответникът по касация Училищно настоятелство на СОУ „Ц. С. В.” оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалвания съдебен акт е прието за установено, че между Училищното настоятелство на СОУ „Ц. С. В.” от една страна като бенефициер и от друга Национален център Европейски младежки програми и инициативи е сключен договор, по силата на който националният център предоставил авансово исковата сума на Училищното настоятелство, представляваща 75% от общата сума в размер на 3 000 евро за изпълнение на проект „Моята спортна площадка”. Като квалифицирал иска за връщането й като такъв по чл.55, ал.1 ЗЗД, въззивният съд посочил, че ищецът не е доказал неизпълнение или неточно изпълнение на поетите от училищното настоятелство договорни задължения, които да обосноват извод, че е налице основание договорът да се счете за развален. Изложено е, че същият не предвижда забрана за бенефициента да наема подизпълнител, а самото естество на проекта „Моята спортна площадка” според съда предполагат необходимост от строго специфични знания и умения за реализирането му, с каквито участващите в него младежи не притежават. Изложени са съждения освен това, че съдържащата се в него забрана за пренасочване на финансовите средства следва да се разбира като забрана за използването им за други цели, каквото в случая не е било доказано. Соченото в исковата молба неизпълнение на задължението на бенефициера да представи в договорения срок краен съдържателен и финансов срок съобразно Приложение № 2 като трето основание за заплащане на исковата сума също е счетено за недоказано поради непредставяне на самото приложение и възприетият като съобразен с целите на договора отчет на бенефициера за изпълнения проект, обстоятелство, по което не е имало спор по делото.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Подържаният от касатора въпрос за правната квалификация на иска не представлява посочване на основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право е въпрос на правоприлагане и евентуалната му неправилна квалификация води до неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Основанията за селекция на касационните жалби са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Независимо от отсъствието на основната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК по изведения от касатора въпрос, следва да се изтъкне, че с представените към изложението му решения не се доказват и твърденията за противоречиво разрешаване на правни въпроси. Решенията, постановени при инстанционното разглеждане на отделни дела не попадат в обхвата на съдебната практика по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като липсват данни за влизането им в сила. В този смисъл са и задължителните постановки, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът не е развил довод и за приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице посоченото основание, следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващият мотив да е неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която го урежда. Доколкото твърденията му са свързани с неправилното според него тълкуване на съдържащите се в договора норми, те в случая са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, ат. 3 ГПК, но не могат да се квалифицират като основания за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 04.03.2010 г. по гр.д.№ 590/2009 г. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: