3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 39
София, 30.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 2 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 468-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. А. от г.София срещу въззивното решение от 5.01.2011г. по т.д.№323/10г. на АС-г.София, в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от 21.04.09г. по г.д.№65/06г. на ОС-г.Б., в частта с която е уважен иска, предявен от Н. С. А. против “96 М.”ООД на основание чл.125 ал.3 ТЗ за присъденото над сумата 16433.33 лв. и вместо него е постановено друго с което се отхвърля иска, предявен от Н. С. А. против “96 Магистралата”ООД-г.С. на основание чл.125 ал.3 ТЗ за разликата над сумата 16433.33 лв. до претендираната сума от 132977 лв.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.1 и т.3 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по основния обуславящ изхода на делото материално правен въпрос, а именно по каква цена следва да се определи стойността на дружествения дял на починалия съдружник Н. А..
В тази връзка касаторът развива съображения, че въззивният съд неправилно приема за база т.нар.”придобивна стойност” на активите, без да са събрани достатъчно убедителни доказателства по делото, обосноваващи историческата стойност на придобитите от дружеството Д..
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи частично така предявения иск, черпещ своето правно основание в разпоредбта на чл.125 ал.3 ТЗ въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че придобивната стойност на активите възлиза на тяхната балансова стойност към 14.12.04г., определена в приетото по делото първо заключение на в.л.Я.Ч..
Основния обуславящ изхода на делото материално правен въпрос-коя е цената, по която следва да се определи стойността на дружествения дял на починалия съдружник Н. А. е останал неизяснен по делото.
По така поставения въпрос липсва постоянна практика на ВКС. В някои решения на основание чл.125 ал.3 ТЗ се приема, че това следва да бъде историческата цена формираща балансовата стойност на Д. към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение-вж.напр.решение №64/9.06.09г. по т.д.№504/08г. на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
Заслужава обстойно обсъждане и застъпеното от касатора, че при определяне стойността на дружествения дял в конкретния случай следва да се извърши на база на справедливата пазарна цена на процесните Д..
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото. В конкретния случай посочените предпоставки са налице.
Изложеното позволява да се обобщи, че са налице основанията, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.01.2011г. по т.д.№323/10г. на АС-г.София, в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от 21.04.09г. по г.д.№65/06г. на ОС-г.Б., в частта с която е уважен иска, предявен от Н. С. А. против “96 М.”ООД-г.С. на основание чл.125 ал.3 ТЗ за присъденото над сумата 16433.33 лв. и вместо него е постановено друго с което се отхвърля иска, предявен от Н. С. А. против “96 Магистралата”ООД-г.С. на основание чл.125 ал.3 ТЗ за разликата над сумата 16433.33 лв. до претендираната сума 132977 лв.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС 2330.88лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: