3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 71
София, 01.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванададесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 13/2012 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 2017 от 07.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 3632/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 17.08.2011 г. по т.д.№ 3270/2011 г. на Софийски градски съд, ТО. С потвърденият съдебен акт цената на предявения от жалбоподателя срещу [фирма] иск по чл.422 ГПК е определена в размер на 1 219 000.06 лв.
В частната жалба са въведени оплаквания за постановяване на въззивното определение при наличие на отменителното основание по чл.281, т.3, пр.3 ГПК. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като предмет на предявения по чл.422 ГПК иск не е за разваляне на договор, а за установяване съществуването му на вземане за връщане на движими вещи по вече развален договор, за което му е издадена заповед за изпълнение, поради което счита, че съдът, разглеждащ установителния иск не може да определи такса, различна от определената в заповедното производство.
В изложението на основанията за достъпът на определението до касация се твърди, че от значение за точното прилагане на закона са въпросите 1./ дали когато се предявява иск по чл.422 ГПК съдът, пред когото искът е висящ, е обвързан при определяне на цената на иска от размера на интереса, определен в заповедното производство от съда, издал заповедта за изпълнение и 2./ дали при предявяване на иск за предаване на движими вещи поради разваляне на договора, т.е поради отпадане на основанието, на което те са предадени, цената на иска следва да бъде определена по реда на чл.69, ал.1, т.4, пр.3 ГПК или въз основа на стойността на вещите – чл.69, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Частната жалба не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от частния жалбоподател въпроси за определяне на държавната такса по предявения по реда на чл.422 ГПК иск не осъществяват общото изискване за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да се касае до разрешаване на правни въпроси, които са обусловил правните изводи по конкретния спор. С обжалваното определение по аргумент от чл. 70, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК съдът се е произнесъл по цената на иска, поради което определената държавна такса не представлява обуславящ правен въпрос за направените в него правни изводи. Въпросът за дължимата държавна такса ще бъде разрешен едва с подлежащото на обжалване прекратителното определение, постановено на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 128, т. 2 ГПК при евентуалното й невнасяне в указания от съда срок.
Не посочването на общото правно основание за допускане на касационно обжалване е достатъчно само по себе си да се откаже селектиране на частната касационна жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2017 от 07.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 3632/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: