3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 822
София, 30.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 865/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. К. срещу решение № 76 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 172/2010 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 141 от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 1529/2009 г. на Ямболския районен съд и е уважен предявения от К. Х. Т. иск срещу касатора за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът му дължи сумата 2 000 лв. по запис на заповед от 05.12.2008 г., за която е издадена заповед за изпълнение.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Х. Т. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд приел, че не е необходимо записът на заповед да бъде предявен за плащане, тъй като по правната си същност предявяването му представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Изложени са съображения, че непредявяването му води до загубване на правата по ценната книга по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти, но не се отразява на възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя му и неговия авалист, в какъвто смисъл са и дадените с ТР № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения. От това е направен извод, че предявяването на записа на заповед за плащане е само предпоставка за поставянето на длъжника в забава. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, позовавайки се на липсата на ограничение за допускането им предвид цената на сделката е направен извод, че със записа на заповед е обезпечен дадения от ищеца заем на ответника в размер на сумата 2 000 лв., с оглед на което е прието, че е проведено пълно доказване на правата на ищеца по процесния запис на заповед.
Настоящият състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за достъп на въззивното решение до касация.
В изложението на основанията за допускане до касация страната се позовава на противоречие по обуславящите въпроси със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата- основаниея по чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК. Формулирани са два обуславящи правни въпроса: за нищожността на записа на заповед, в който падежът е определен по два начина и обуславянето на изискуемостта на задължението по запис на заповед от предявяването му за плащане на длъжника.
От изложените правни съображения на въззивния съд е видно, че за да достигне до крайните си изводи по спора, същият не е разглеждал изобщо въпроса за нищожността на ценната книга, с оглед начина на определяне на падежа на задължението по нея и е приел, че записът на заповед действителен като редовен от външна страна. Ето защо този въпрос не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждан допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Относно въпроса за изискуемостта на задължението по запис на заповед с падеж на предявяване от предявяването е налице задължителна практика на ВКС – ТР № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, на която съдът изрично се е позовал в мотивите на обжалвания акт и отговорът, който е даден на този обуславящ въпрос е напълно съобразен с т. 3 от цитираното тълкувателно решение.
В обобщение, не са налице законовите предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК, което обуславя извод за неоснователност на искането за достъп на въззивното решение до касация.
Независимо от изхода на делото, разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства такива да били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 172/2010 г. на Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: