3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 717
С. 07.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1081/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 312 от 16.06.2010 год. по т.д.№ 54/2010 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено Разпореждане № 187 от 27.11.2009 год. по гр.д.№ 1040/2009 год. на Софийски окръжен съд с което, произнасяйки се по реда на чл.623 ГПК по молбата на „И. Стар Машини за обработка на месо Г. Г.” [населено място], Република А., съдът е признал и допуснал изпълнение срещу [фирма] на съдебно решение № 5Сg41/08i от 10.11.2008 г., постановено от Окръжен съд – [населено място], Република А..
В касационната жалба, инкорпорираща и задължителното според чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосноваване на достъпа на въззивното решение до касация с визираните в чл.280, ал.1 ГПК основания, като такова се сочи това по т.3 от същата разпоредба по въпроса за съотношението между правилата в КМЧП, уреждащи международната компетентност на българските съдилища и тези по признаването и допускането на изпълнението на решенията на чуждестранните съдилища, аргументирано със значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В този връзка е застъпено становището, че окръжният съд в [населено място] не е бил компетентен да се произнесе по спора, поради което на основание чл.117 т.1 КМПЧ признаването и изпълнението на съдебното решение не следва да бъде допуснато.
Ответната по касационната жалба страна „И. Стар Машини за обработка на месо Г. Г.” оспорва наличието на наведеното от касатора основание за допустимост на касационния контрол. Моли за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационния контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение е прието, че в производството по чл.623 ГПК приложимо право е Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Д. на настоящия касатор за липса на компетентност на австрийския съд, основан с разпоредбите на чл.117, т.1 и чл.4, ал.1 КМЧП е преценен като неоснователен по съображения, че пряко приложение намират разпоредбите на Регламент (ЕО)№ 44/2001 г. Изтъкнато е, че според чл. 35, ал. 3 от същия, компетентността на съда на държавата- членка по произход не може да бъде проверявана извън случаите, в които е нарушена специалната подсъдност, установена по дела във връзка със застраховането, с изпълнението на потребителските и индивидуалните трудови договори, какъвто не е бил разглеждания случай. Въз основа на тази констатация е направен извод, че проверяващият съд е бил изцяло обвързан от фактическите обстоятелства, на които съдът на държавата-членка по произход е основал подсъдността си – чл.35, ал.2 от Регламента.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният от касатора отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради обусловеността на решението от него, но той няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат приоритет над тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Основно положение на правото и практиката е, че първичното и вторичното право на Европейския съд намира непосредствено приложение и се превръща в част от правния ред в съответната държава – членка, каквато е и Република България. Това означава, че Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета има примат над националното ни законодателство и при колизия то отстъпва и не се прилага.
В обобщение, не са налице основания за достъп на въззивното решение до касация.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.2 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1 056,15 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 16.06.2010 год. по т.д.№ 54/2010 год. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на „И. Стар Машини за обработка на месо Г. Г.” разноски за касационната инстанция в размер на 1 056,15 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: