3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 816
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 488/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 80 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 1297/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено отхвърлителното решение № 153А от 10.05.2008 г. по гр.д.№ 79/2007 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по предявения от касатора срещу [община] иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата за неустойка, договорена по сключения между тях приватизационен договор по чл.35 ЗППДОбП (отм.) от 23.08.1999 г.
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението при наличие на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В депозираното по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът обуславя допустимостта на касационното обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно действителността на клаузата за неустойка при релевирано възражение за уговарянето й в противоречие с нормата на чл.9 ЗЗД като процент върху главницата без краен предел за начисляването й, разрешен според касатора в противоречие с практиката на ВКС, включително и задължителната такава, постановена по реда на чл.290 ГПК. Поставя се и въпросът допустимо ли е едновременното уговаряне на законна лихва и на неустойка за забавено плащане, както и въпросът съставлява ли частичното изпълнение на задължението на единия от купувачите основание да се начислява неустойка за пълно неизпълнение.
Ответната страна [община] не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е прието, че на 23.08.1999 г. между ищеца и настоящ касатор и [фирма] от една страна и ответната община от друга страна е сключен по реда на чл.35 и чл.40 ЗППДОбП (отм.) договор за продажба на общински недвижим /нежилищен/ имот, цената на който в размер на 14 019 лв. следвало да се заплати в 18-месечен срок с едногодишен гратисен период. Първоначалната вноска била заплатена при подписване на договора, като следващите вноски не били платени на падежа, поради което продавачът се снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК (отм.) за сумата 29 127 лв., представляваща неустойка за забава в плащането, договорена в размер на 1/100 дневно върху дължимата вноска за всеки просрочен ден. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза за периода на забавата за всяка една от вноските дължимата неустойка е в размер на 29 683.85 лв., а обезщетението за забава за същия период е в размер на 1 308.12 лв.
При така установените факти въззивният съд счел, че уговарянето на неустойката без краен срок и без максимален размер не я прави нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не води до противоречащо на добрите нрави съотношение между размера на дължимата престация и размера на обезщетението за неизпълнение, следователно не може да обуслови извод за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на противната по договора страна.
Настоящият състав намира, че искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е неоснователно.
По поставеният от касатора съществен материалноправен въпрос, отнасящ се до нищожност на клаузата за неустойка за забавено изпълнение не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която има предвид противоречие със задължителната практика на ВКС, включваща ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК при действието на ЗСВ от 1994 г.(отм.), както и решенията на тричленни състави на ВКС, постановени по чл. 290 от новия ГПК. В тази връзка, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС по т. дело № 1/2009 г. не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Начинът на определяне на неустойката, нейният вид и размер и условията, при които се дължи не са ограничени от повелителни норми на закона, поради което договарянето й без краен предел, както и над размера на законната лихва сами по себе си не водят до нищожност на договора или на отделни негови клаузи. Въпрос на конкретна преценка е дали липсата на краен предел за натрупване на неустойката, както и размерът й са довели до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В случая данните по делото сочат по категоричен начин, че размерът на процесната неустойка е нараснал значително не в резултат на завишена база при формирането й, а поради продължителното неизпълнение от страна на единия от двамата купувачи, който е имал възможност сам да ограничи размера на неизпълнението и по този начин да влияе и върху размера на санкцията, която е в пряка зависимост от периода на забавата.
По останалите материалноправни въпроси, поставени от касатора липсва произнасяне от въззивния съд, тъй като не се включват в предмета на делото. Следователно те не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, обстоятелство, изключващо задължението на настоящия състав да обсъжда наличието на допълнителните критерии за достъп на обжалваното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 1297/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: